по заглавие   по съдържание

ГОЛЕМИТЕ ГЕРОИ НА КОМИКСИТЕ

24.10.2013
Снимка 1

(продължение от статията „80 годишният юбилей на комиксите”)

Днес изкуствоведите признават за най-ценни комиксите, създадени през 1934 г. Началото на новата школа е 7 януари, когато Банк Роджърс представя в комикси приключенията на Тарзан. Не след дълго хората се редят на опашка, за да гледат екранизираната версия с Джони Вайсмюлер. Именно той става и най-популярният модел на мъжка фигура в комиксите.

По същото време Алекс Раймонд създава „Приключенията на Джим от джунглите”, или комикса, познат под името „Господарят на Пагуанските острови”. Героят признава за своя родина джунглата – също като Тарзан.

Алекс Раймонд е автор на комикса, смятан от специалистите за най-красив във фантастичния жанр – „Флаш Гордън”. Героят Флаш Гордън е винаги заобиколен от прекрасните госпожици Дел и капризната принцеса Аура. Тези момичета са облечини винаги смело, поради което общественото мнение справедливо реагира срещу тяхната разголеност. Неприлично оголените гърди, късите панталони, извадените на показ женски пъпове доближавали героините до Евиното облекло.

Скоро след Флаш Гордън се появяват други големи герои на комикса – Сайнгал и Лил, чийто тираж се увеличава много бързо и през 1936 г. те се кинематографират. Така се появяват филмите с Тарзан, Кинг Конг, Франкещайн... Много от тях – „Тарзан”, „Флаш Гордън” и др., започват направо от най-богатата фирма за печатни произведения „Универсал”.

На 22 чнуари се срещат големите умове на това изкуство – Дашиъл Хамет и Алекс Раймонд. Като резултат от тяхната съвместна работа се появява най-големият детектив в комиксите – Х-9. Той е висок, строен и решителен – човекът полицай, който се превръща в хладнокръвен убиец, когато се касае за някой престъпник. Същите качества има и Дик Трейси от 1931 г., но Х-9 има и личен мотив – гангстерите са убили жана му и дъщеря му. Въпреки че отмъщението му се удавя в езера от кръв, тайният агент продължава опасните действия, воден повече от полицейски навик, а не от дълбока любов към справедливостта.

За най-малките също са нужни подходящи герои. Аниматорите вече познаваха царството на животните. През това време Уолт Дисни вече беше създал своето студио за мултифилми в Холивуд. „На 9 юни при него както винаги дойде млекарят Кларенс Нас. Той имаше голяма дарба да имитира животни и често караше служителите да се превиват от смях. Дисни го извика в залата и го помоли: - Я ми повтори тази патка!

Разбира се, желанието му прозвуча за млекаря като заповед и той скромно завършва изкуството си: - Това е.

А Дисни ентусиазирано заключи: - Ще сложим този глас в едно от следващите произведения!” И наистина този цитат от историята на американската анимация ясно показва какво подтиква Дик Хюмер и Арт Бамбик да нарисуват една патка, облечена в морчшки дрехи – Доналд Дък. Техният герой не приличал много на днешния – бил повече Дък, отколкото Доналд. И тъй като художниците не можели да намерят за новия герой смешни движения, първото му появяване се ограничило в една малка роля във филма „Забавна симфония” на Дисни. Не след дълго пискливият и насмешлив неудачник попада в ръцете на Динк Ланти и Фред Спенсър, които правят от него главен герой. И въобще Доналд Дък е имал щастието да попада на добри и способни рисувачи, които са го направили световноизвестен. Но макар всички произведения с Доналд Дък да носят почерка на Уолт Дисни, най-важният художник за този герой е Карл Баркс.

На 11 юни 1934 г. горещината била невъзможна, но това не попречило един нов герой да облече официалните си дрехи и да направи дебюта си на страниците на „Ню Йорк Американ журнал”. Бащите на т.нар. Мандрак – царя на магиите, били Ла Фалк и Фил Дейвис. Този герой прави впечатление с добрите си обноски, представителните си вечерни тоалети. Фалк и Дейвис измислили и няколко интересни истории с една горила в човешки образ, човек-вълк, жива мумия и други подобни. Тези невероятни неща Мандрак създал, след като съживил един отдавна мъртъв египтянин. Както се вижда, по своята тайнствена магичност това произведение значително се отличава от филмите по това време за Франкещайн, Кинг Конг, Тарзан.

На 13 август художникът Ал Кап представя най-чистия американски комикс за една госпожица на име Дизи Мей. Характерното за тази героиня е, че колкото повече годините преминават, толков косите и се удължават, а полата и се скъсява.

На 22 октомври от „Ню Йорк дейли нюз” извикват младия художник Милтън Каниф, който по това време вече е доказал своите възможности в изкуството за деца, а сега вече му възлагат да издава дългогодишно списание за комикси. Не след дълго цалият свят започва да говори за „Тери и пиратите”. Това списание е еталон за новата школа и върху него стъпват десетки майстори на комикси. Каниф много добре познавал занаята на авантюриста и успял да събуди интереса на монотонно живеещите американци, като провокира въображението им със сцени от непознатите тогава източни страни. Настоящата година е юбилейна за всички тези големи герои на комиксите от 1934 г. и нека отбелязването на празника да бъде като голямо парче торта за тях.

Бележка на редакцията: Тази статия и подобните на нея още 30, публикувани  в пловдивския официален печат през 80-те години - когато не е имало Интернет и на комиксите се гледаше несериозно, са налични в библиотеките и популяризирани от 2008 г. в Интернет. Статиите са резюме на цялостната история и теория на българските комикси, за тях има и филм излъчван по телевизията през 2006 г., ето защо всеки нов опит за история на българския комикс не споменаващ приноса им се счита за плагиат, тъй като изследванията са дарение на Културния отдел - Община Пловдив за спомагане кандидатурата "Столица на културата".

Автор: Георги Чепилев, печатано във вестник „Арт Клуб”, брой 11-12  през м. декември 1994 г., град Пловдив