Васил Кичуков: Боята

Пъсен си беше Станьо, ама учен. Дори голям началник стана, защото се беше изучил. От малък обичаше техниката и беше карал какви ли не машини. Остане ли малко свободен,  види ли свободна машина, качва се и начеше старата си краста. Не му беше това работата, ама на, можеш ли да избягаш от себе си.

Днес излезе от канцеларията, изтегна се да раздвижи схваналото се тяло. Много писане падна от сутринта и реши да се поразтъпче из двора на кооперацията, да огледа стопанския двор, дали има нещо за ремонтиране, да помисли на слънчице за новите си проекти. Винаги се стремеше към подобряване на базата, стараеше се да е удобно на монтьори, трактористи, стругари и всички останали, свързани с обслужването на техниката.

Насочи се към площадката за сушене на зърното и видя фадромата, която го подбира, да работи на място, а фадромиста го няма. Е, нали си обича да проверява техниката, покачи се и започна да маневрира. Направи няколко загребвания, прибута зърното и спря машината. Слезе, протегна ръце като за гимнастика, пое издълбоко въздух и зачака машиниста да се върне до машината.

Към него се приближи стрина Стойка, огледа го сериозно. Ама нали боята му беше възпъсничка, тя го взе за човек от „махалата”. Припозна се горката, но мъката по пробитата й стара гаванка  не й даваше  мира. Та опита да реши въпроса за  нова и започна:

— Виж ба, момче, баща ти прави ли още гаванки. Старата ме предаде пущината, та викам да ми направи нова, белким имам късмет?

Станьо я погледна учуден, как така да не го познава! Кош-коджа началник, а да не го познава тая баба.

Баба Стойка беше прехвърлила осемдесета и се занимаваше с пасене на мисирките. Това правеше винаги около двора на стопанството, не само поради зелената тревичка по каналите, заграждащи двора, но имаше доста нападало зърно от ремаркета и камиони.

Клетият началник таман си мислеше как да постъпи и отговори на бабата, когато дойде фадромиста. Той нито е от махалата, нито е от друго село, а си е баш началник, само боята на лицето го „причисляваше” според баба Стойка за човек оттам.

На помощ се притече фадромиста. Гледа смръщената физиономия на началника, после  чакащата отговор баба, която го изпревари:

— Виж ба, чедо, моля се, баща му да ми направи нова гаванка, оти старата се продъни и сега ръките ми са вързани.

Разбрал,  какво се е случило, защото и друг път са сбърквали Станьо, фадромиста Даньо реши на уплаши бабата, защото беше един от зевзеците на кооперацията, пък и знаеше как реагират при грешки възрастните жени.

— Това е нашият началник, началника ни, разбра ли? — и зачака действията на баба Стойка.

— Бре чедо, бре началник, пуста да опустее таз мойта устичка, като не знае как да пита, как да говори. Дано да се затвори и повече да не се отвори, ах аз, ах ти, прощавай началниче. В земята ли да потъна?

Тъй продължаваше да се клевети горката жена, да се вайка, че на Станьо чак му дожаля:

— Стига, бабо, стига! Такава  боя ми е дал Господ. Виж, аз ще се погрижа, ще намеря кой да ти направи гаванка. Как ти беше името?   

Карикатура: ©Георги Чепилев

Васил Кичуков в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.