Алеко Константинов в оригинал: „БАЙ ГАНЮ ЖУРНАЛИСТ”

08.07.2014
Снимка 1

- Чакайте аз да ви кажа сега, какво съм намислил – извика авторитетно бай Ганю и стана прав. – Знаете ли какво? Нито с трактир ще прокопсаме, нито банка ще уредим като хората, а пък тоя руски квас Дочоолу, хептен проста работа, ами да ви кажа ли аз вам какво?

Гочоолу, Дочоолу и Харсъзинът са превърнати в слух и нетърпение.

- Да ви кажа ли аз вам какво? А?

- Е кажи де, стига си ни мъчил – продумва нервозно Данко.

- Шш! Бързата кучка слепи ги ражда. Да ви кажа ли? А? Господа! Вестник да издаваме! – изтърсва бай Ганю и на лицето му изгрява тържество.

Ако някое морско чудовище се вмъкнеше в онзи момент в стаята на нашите събеседници, то едва ли би могло да увеличи поразяващото впечатление, което произведоха последните думи на бай Ганя. В първата минута като вцепенени, в следващата – Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзинът почнаха да се споглеждат плахо-плахо, като, че се питаха: „Да не е изхвръкнала, не дай Боже, някоя чевия на Ганя?” Не иде ни да се засмееш, ни да го съжалиш. Ще кипне. Еле Гочоолу най-сетне страх не страх, решава се отдалеч да му загатне:

- Твоя милост, бай Ганю, обичаш сегиз-тогиз, хе-хе, да прощаваш, искам да кажа, обичаш ... туйнака ... зевзеклиците, та думата ми е, хе-хе ...

- Какво?

- Не бе, бай Ганю, аз само това рекох да ... таквозинака ... А бе твоя милост нещо вестник ... сериозно ли?

- Как тъй? „сериозно ли?” Ами че как инак? Разбира се че сериозно! Че голям  мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите (па и няма нужда!) па псувай наляво и надясно. Ами как!

- Е като бъде тъй, аз съм съгласен – заявява Данко Харсъзинът.

- Тъй ами как! Ще викаме Гуня Адвокатина, той е майстор на уводните статии, пък ний – кое дописки, кое антрефилета, кое телеграми. На ли е работа да омаскарим тогоз-оногоз,  за туй нещо не се иска кой знае каква философия! Данко, я се запусни, моля ти се до писелището, та повикай тука Гуня Адвокатина.

- Тоз хайдучага видите ли го? – казва бай Ганю след като излиза Данко Харсъзинът – за псувни като бъде – остави го! Ще те изпсува тъй, че в бъбрека ще те смъдне. Мати-маскара направя човека. Ама било право, било криво – окото му не мига. Страшен вагабонтин!

Гочоолу и Дочоолу не може да се каже, че са били възхитени от тия качества на Данка Харсъзина: не може да се каже също, че в тяхното представление за вестникарство Данко се явяваше подходящ редактор. У тях се съхраняваха възпоминания от друго време и от турско време, когато печатното слово се пак мътеше водата им, но не изригваше тая лава отъ адски хули и проклятия. Но бурята на диви страсти, бушующа в течение на цял ред години, но деморализующето влияние на деморализуваната преса, но грубия всепоглъщающ материализъм, но възможността за леко обогатяване при едно приспиване на съвестта, но примерът на ръковидещите елементи,  всички тия явления са покрили с такъв дебел слой техните по-чисти чувства, щото е нуждно една цяла не по-малко дълголетна и нова в същността си епоха да разкопава този слой от мерзости, додето изпъкнат, като остатъци от минало величие, тия заровени чисти чувства.

И сега, когато бай Ганю им излага плана си за издаване вестник, за негово направление и за лицата, които ще вземат участие,  Гочоолу и Дочоолу усещат, че нещо ги смъдва в един затънтен край на техните сърца, сякаш те, че има нещо опако в тая работа, има нещо таквоз, което не трябва да бъде; но върху тежкия слой, който притиска към дъното тия чисти чувства, бай Ганю прибавя нов пласт и ги задушава. Той сладкодумно, с увлечение, със страст им излага материялните изгоди, които ще се получат от тяхното предприятие. А по-убедителни аргументи не са нуждни за Гочоолу и Дочоолу ...

//////

- Всичко бош-лаф. Да ви кажа ли аз вам? – заявява авторитетно бай Ганю – нашият вестник ще го кръстим или „България за Нас”, или  „Народно Величие”. Изберете си едно от двете.

- „Народно Величие!” – Съгласен! – „Народно Величие!” – Тъй, тъй, да живее!...

 

На илюстрациите:

1. "Журналист" на Паспалев

2. "Признателният Бай Ганю" на професор Илия Бешков

 


 

редактор: Христина Мирчева