по заглавие   по съдържание

Денчо Владимиров: ЕВРИБАДИ, ХОПА!

01.11.2013
Снимка 1

В "Деня на народните будители" публикуваме този разказ  от утвърдения писател в полето на хумора Денчо Владимиров, защото той разяснява причините за една отрицателна обществена черта на българските халтурни артисти: след като им се изпразни техния умствен резервоар, за да прикрият  фаталната случка, те хитро си присвояват нова роля. Видният български художник Илия Бешков образно ни представя този характерен тип в творбата си „Признателният Бай Ганю”: „Халал им вяра (по повод светите братя Кирил и Методий) – сега и вестник мога да чета, пък и редактор мога да му стана, чунким голяма работа ...”

от редакцията на „Диаскоп”

 

Навярно сте чули вече за юбилейния концерт на Джони Стоянов?

Той всъщност е някогашната естрадна звезда от ресторантския подиум Иван Стоянов. С това име преди повече от четвърт век той започна музикалната си кариера като солист на оркестъра в централния градски ресторант “Волга”.

Тъй като тогава ресторантът бе посещаван постоянно от многобройни съветски туристически групи, Иван Стоянов си избра артистичното име Ваня-Ваничок, а пред микрофона излизаше с червена рубашка.

Но освен това Ваня Ваничок залегна здраво над българо-руските речници и с помощта на онова, което бе научил с голям зор, колкото за тройка, в училище по руски език, преведе на руски  целия си ресторантски репертоар! И звучаха на руски от неговата уста популярни български народни песни  като “ Строил Илия постройку”, ”Лиляна полегла больная”, ”Выхадил Делю гайдутин”, ”Что ты милая, лале или зюмбюл?”, ”Красавица Джоре”, ”Полегла женщина Тудора”, ”Если прихочется на тебя водку из городе Драма”, ”Дзуп, дзуп, Ганка мая”, ”Карамфила, девка благоуханная”.

И се редуваха всяка вечер пред съветските туристи неговите преведени на руски песни и балади.

Ето така:

„Пригласили меня, мама, на сватбу тяжолую
на сватба тяжолую, как кум маладова
Севодня женится мая первая любов...
Скажи, мама, как на первая любов
я буду кумую?..”

 

Така години наред Ваня-Ваничок  караше с този свой преведен  на руски репертоар в ресторант “Волга”. Идваха инспекторите от културата в града, изчисляваха  високото процентно съдържание на съветски песни в репертоара му, примираха от удоволствие, хвалеха го и сочеха за пример на другите изоставащи в това отношение ресторанти в страната. А съветските туристи напускаха развеселени ресторант “Волга”, считайки Ваня-Ваничок за  “выдающий болгарский комик-пародист.”...

Но дойдоха новите  демократични времена.

И ето, че една вечер, новият управител на ресторанта, още след първите избори, извика Ваня-Ваничок и с хрипкав глас му каза:

- Слушай, ако не актуализираш незабавно репертоара си и   не го наблъскаш с парчета на английски от Щатите и от други братски западни страни, ще се наложи да те подменям с някоя  мацка от английската гимназия! Тя може и да не бъде толкова гласовита и музикална като теб, но поне ще ми мърка на английски по микрофона и ще ми създава демократичен имидж на заведението!

Стресна се Иван Стоянов, Ваня-Ваничок. Оставаха му още няколко години до пенсийка, вкъщи жена, деца на него чакаха да ги нахрани и облече, да им плати тока и парното. Значи трябваше да се преустройва и той бързо и да се завъртва на 180 градуса, трябваше да се спасява...

И отново залегна на стари години  над речници Иван Стоянов.

Но този път над българо-английските.

И отново преведе целия си репертоар от народни песни,този път на английски.

Довечера, ако отидете в някогашния ресторант “Волга”, който сега се казва “Мисисипи”, ще го чуете с новия му демократичен репертоар.

Сега народната песен “Изкарай Гано говедата” звучи като  кънтри парчето “Летс гоу, Гано, гоу ауей каус!”. ”Сладуно моме” е станала на бавно негърско рокче “Сладуно суит епъл”, а “Градил Илия килия” на “Илия мейк хоум”.

Любимата на  няколко поколения българи “Ако зажалиш някой ден  за драмска ракия” е преведена на “Ду ю уонтс ту дринк Драмас бренди?”. Народната ни песен ”Полегнала е Тудора” е станала на “Лаинг умън Тудоръоу”. А познатата ни от деца “Карамфило моме”, певецът вече изпълнява с прегракнал  глас в ритъма на размазващ негърски блус като ”Керъмфил бейби”, изревавайки от време - навреме на припева  като койот…

А накрая Иван Стоянов, вече с новото си артистично име Джони, стига и до най-големия  хит от демократизирания си репертоар - коронната му песен “Илчовице лична невесто”, която заедно с него, пее  въодушевено целият щатен персонал на ресторант “Мисисипи”:

 

   “ Илчовице,май фърст лейди
      Илчовице,май фърст севдо!
      Еври бади,хопа!..”

 

1990 г.

 

Илюстрация: Георги Чепилев