по заглавие   по съдържание

КОНЦЕПЦИИ НА ТРИТЕ ИСТОРИИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ

02.11.2013
Снимка 1

Годините летят, поколенията минават, а ние трябва да имаме какво да препоръчваме на чужденците, които са заинтересувани от родните ни комикси. Но ако безпристрастно си признаем, не знаем от какво ще се впечатлят и какви са им критериите. За това нека никнат като гъби нашите книги и списания за комикси, нека се множат и нашите автори. Важно е да се внимава преди всичко какви трябва да бъдат главните качества на една история на българските комикси и с каква цел е написана. Не бива да ни учудва, че критиката и историографията на българските комикси откриват няколко Америки. Защото авторите от различните български региони години наред творяха изолирано и са си изградили свое схващане и свой художествен изказ.

Ето защо читателите не трябва да търсят приликите, нито  първоизточника на научните изследвания за комиксите, но разликите. Факт, е че софийският комикс кръг издаде своя  кратка история на българските комикси. Но такива са написани и във Варна, и в Пловдив (документирани под формата на лекции или статии по вестници, дори и алманаси напечатани в чужбина). За голяма част от съдържанието им читателите могат да узнаят и от Интернет. Но колко е различна концепцията на г. Антон Стайков от концепциите на г. Александър Въчков или изследванията на пловдивското дружество „Диаскоп”! Ако сравним разликите в концепциите, ще видим мотивите за събиране на материали и тяхното планиране.

От показаното в „Кратка история на българските комикси” се узнава, че г. Стайков в диаграмен стил проследява имена на автори, значими творби и техники. Това е историята на българските комикси такава, каквато е желана от българските майстори на Деветото изкуство, т.е. към каквото се стремят! Тя носи техничен възглед и е плод на това, което г. Стайков е видял като очевидец, узнал и чул от майстори на комикса. Но за любителите на българските комикси  ще е много интересна и историята, писана дълго време  от г. Александър Въчков. Защото според първите лястовици на заплюта територия стана ясно, че тя е ретроспекция, изградена върху естетическите възгледи на българските комикси. Той документира постоянно обогатяващата си сбирка и допълва сведенията с коментари, уточнява и датировки, та историята ни се показва такава, каквато е!

Пловдивското комикс дружество в изследванията си от своята колекция търси историята каквато трябва да бъде,  според общо философски възгледи от българските комикс творби! Ето защо сътрудниците на „Диаскоп” се интересуват повече от критериите за оценка.

Трите истории  на българските комикси съдържат три процеса: мисли от факти, планирането им и развитието на словесния изказ, които изграждат различни интереси.

Стилът е естетическото облекло и поради това стилът е зависим от съдържанието - от идеята на съчинението. Така трябва да разбираме историите на българския комикс от различните региони, които имат за задача да разкрият и изяснят общите закони изследвани не от един, а от няколко български автора. Нека не се чудим, че за един регион даден автор може да е спорен, а за друг виден.

Анализ от редакцията на „Диаскоп”