по заглавие   по съдържание

СЛЕПИ ПРОЗОРЦИ

04.11.2013
Снимка 1

Той е железен, каменен, старинен;

Такива има с хиляди в света,

Обикновен, но само че зазидан:

Един балкон без никаква врата.

 

Далчев ни напомня за онзи зазидан балкон, който е повече от прозорец, защото предоставя ново пространство. Само че балконът е зазидан. Това стихотворение е писано във връзка с тревогата на поета за смисъла на изолираното съществуване. Едно време градовете бяха общност. Това днес изчезна. Има такива тъжни комикс творби за страшната самота в гъсто населени градове със сгради, стържещи небето. Градът е представен или като зрелище или като мрачно пристанище за бедняци. Често в тези комикси блестят светлинки и шумят хиляди разногласни и разноезични  гласове, носещи послания с надежди и илюзии, трагедии и разочарования. Разкази за красив и уродлив живот, за весел и трагичен. Темата за града в Деветото изкуство не представя  щастливи мигове  като в картините на импресионистите. Хората по-често са изобразени некомуникативно. Те обитават временни пристанища: хотели и мотели, барове, магистрали, улици, кафенета и ресторанти... Чужди стаи.

Когато завърших втория си комикс за списание „Чуден свят” на издателство „Народна младеж” в началото на 80-те., главният редактор Иван Стоилов – Бункера едва тогава ме покани да се запознаем. Имаше забележки по рисунъка, даде ми насоки, подари ми юбилейно издание за видния илюстратор Георги Атанасов. Него го интересуваше друго. Каза, че моите комикси много се различават от тези на останалите сътрудници. От кабинета излизаше и един художник-редактор на Варненското издателство, който спомена, че комиксът по сценарий на Николай Близнаков е един от най-добрите фантастични, които е виждал. Бях поощрен като 21-22 годишен младеж. Поясних защо така рисувам комиксите и влечението ми към старите български издания и глаголното съществително. Тогава получих съвет да опиша тези теоретически размисли. Художествените съвети изцеждаха авторите като лимони, но затова крайният резултат бе – "бомба", т. е. имаше вид. Тогавашните българи-жители на панелки от бетон, имаха желязна завеса за живота в капиталистическите градове. Българите се мъчиха зад тези стени да разгадаят какво е там от другата страна. Представяха си топлина, светлина, въздух, красота – истинския живот сред тухли, стомана, стъкло и бетон. Комиксите и особено американските филми бяха  прозрачна стъклена витрина. Така българските зрители се чувстваха заградени от тънка, но непреодолима преграда... Днес зее дупка в стената - правоъгълна пустота, невидима – условна преграда ни е обградила, но тази неосезаема стена е много страшна, защото обезличава и предмети и хора.

В Пловдив покрай лабиринт от бляскащи железопътни линии има една зхвърлена къща със сляп прозорец – подобен на зазидания балкон, видян от Далчев. Една реална енциклопедия за историята на българските комикси, ако не разглежда проблема за взаимоотношенията между обществото и художниците, тя не ще облекчава поколенията за по-нататъшно творчество. Чест прави на списание „Чуден свят” (от Народна младеж), че имаше за пътеводителен фар българската класика от 40-те г., и, доколкото е могло през цензурата, успя да го покаже в препечатана страница за Мики Маус от стария „Чуден Свят”.  В списание „Дъга” на издателство „Септември” тази демократичност липсваше. Ще използвам възможността да изкажа благодарност на литературния редактор на първите броеве „Дъга” г-н Георги който ме насочи към списание „Чуден свят”, през това време художественият редактор търсеше по телефона снимки на зайци, защото имаше поръчка за марки и картички. Изказвам благодарност и на него - г-н Георги Гаделев (Царство му небесно) който лично ме изпита в кабинета-приемна да рисувам откъс от „Нетърпимост” на Фокнър (разказът за боксьора). В редакцията имаше една етажерка или рафт с няколко книги и той ми посочи да си избера. Спомням си кои художници донесоха и свои работи за съвет. Едната беше само с молив. Георги Гаделев похвали страницата (която нарисувах с рапидографи и туш, дори оцветих с тънък слой от немски акварел пред него, тъй като нямах възможност за анилин ), каза, че е по-добра от тези, които бях нарисувал и приели в „Чуден свят”. Показа ми как да опростя рисунката си като тези на западните седмични комикси – точен контур, малко светлосянки и тук-там черни заливки за цвят. Тогава още не знаех за възможностите на хералдичните щрихи. След време стисна устни и сериозно ми съобщи да си избера друг сценарий за комикс, а не такъв - исторически написан през 40-те. Тогава литературен редактор бе жена. Нямах желание за нов фантастичен комикс, още повече, че тогава вече излизаше поредицата нарисувана от Петър Станимиров. Още за едно му благодаря: когато излизаше първата статия за комиксите в Пловдив, бях написал, че съм сътрудник на списание  „Чуден свят”, но от редакцията след разговори го преправили, че съм сътрудник на „Дъга”. Това може да се види напечатано във вестника над заглавието на статията „Изкуство ли е комиксът”.

 

Спомени от Георги Чепилев