по заглавие   по съдържание

ПЛАШЕЩИ И НАПЛАШЕНИ

07.11.2013
Снимка 1

Двама художници рисуват по една картина. И по-некадърният, от завист че на колегата работата е по-добра, дръпва четката си през картината му и тя съвсем се разваля. Неспособният не печели нищо от това. Колегата му губи, губи изкуството, губи обществото в художествено отношение. Ние всички сме художници в обществото и живота. Всеки рисува, твори картина на честта и доброто име. Онези, които клеветят или умишлено премълчават и фалшифицират, са като неспособния и бездарен художник. С това губят и отделните хора и целите общества във всяко отношение.

В ново излязлата „Кратка история на българския комикс” от г-н Антон Стайков името на пловдивското комикс дружество „Диаскоп” отсъства. Настоящата статия е отговор на многобройните запитвания от страна на приятели на „Диаскоп”, защо е това неравностойно отношение. След като направихме запитване за игнорираните публикации на „Диаскоп”, г-н Александър Въчков отговори, че сме ставали досадни с напомнянето, че сме първоизточник в изследванията на комикс изкуството. Тъй  като много ни уважавал, лично се опитал да помогне да участваме в тяхната изложба, но за съжаление работата на „Диаскоп” била спорна според тяхната комисия. А тази художествена комикс комисия е създаден в близко време и как точно - не е ясно. Антон Стайков в писмо до нас пише: „Аз много ценя твоята работа в „Диаскоп” и при възможност ще я цитирам”. Ако не бяха подобни писма, щяхме да си помислим, че омаловажаването на издание „Диаскоп” е плод на желание за бърза изява, себичност или  политическа надпревара. Погрешно! „Диаскоп” е за повече хора, той е за единението на България. Изданието и да не се откроява  толкова с талант - според  критериите на ново формираната комикс комисия, има вече 30 години трескава дейност. „Диаскоп” е получил справедлива оценка и от чуждестранни специалисти, от доверието на Културен Отдел - Община Пловдив и  от многобройните интелигентни фенове. Изглежда г-н Стайков е бил наплашен дотолкова, че не е намерил място за два-три реда да спомене от къде се е подсетил за „Кратка история на българските комикси”. В резултат се е получило несполучливо заглавие, подхождащо повече на ученик или чирак. Но и за такава не може да  приемем книгата, защото учениците са длъжни да отбелязват ползваната литература. Това е особено необходимо при претенция за логика на развитието. А термините, които ползва  като „двете школи в комиксите – реалистична и пр.” са плод на много дискусии от сътрудници на „Диаскоп”, те не са внедрени от Стайков. Как може да се поставя знак на равенство между двете школи?  След като се съсредоточава върху история на комиксите, според обявеното на заглавието, той трябва да разгледа само карикатурния стил, а не и романите в картини, които надхвърлят задачата на карикатурата и често са скръбни или трагични. Всеки вид и жанр разполага със свой особен терен за действие. Тази двойственост е причина сайтът на пловдивското дружество да се нарича Диаскоп-комикс. С това да напомня и за рисуваната лента (банда десине)  и за комичните истории. Трябваше поне  в началото на книгата да обясни, защо у нас в България се е приело английското название, на кой класически виден писател се опира за това решение. Но пак ще кажем, че г-н Стайков е бил наплашен както изглежда, защото обеща да спомене „Диаскоп”, когато има възможност. Това означава, че българският комикс е цензуриран!  Но от кого и защо? Държавата е загрижена и прави опити да подпомага, това се вижда и от партньорството на Общината. Всеки желаещ автор се публикува и не е цензуриран, ако творбата му отговаря на Етичния кодекс на комиксите. Този кодекс  може да се прочете в „Устава на комикс дружество „Диаскоп”  Пловдив” в  рубриката „За нас” от този сайт.

За съжаление официалните  устави на комикс дружествата от другите региони не са ни познати и ние нямаме особено желание нелигитимни авторски кръгчета да ни споменават, но те са длъжни след като имат претенции за научност, да спазват установените норми в обществото, иначе се възприема за епигонство и се излагаме.

Поради тези неблагоприятни обстоятелства И ЗА ДА НЕ СМЕ ПОВЕЧЕ ДОСАДНИ в сайта на „Диаскоп” ще се преустановят  публикациите за Комикс грамотност. Освен отлежалите вече  близо 30 години отпечатани проучвания за историята и теорията на българските комикси , често сме споменавали за натрупания огромен ръкопис. Той си има своите ценители по други пътища, а изброяването на имена, автори и някои творби, бе само благороден експеримент за възможностите на новите технологии. Наивно е да се мисли, че след толкова години проучвания „Диаскоп” ще изнесе резултатите си толкова бързо, за да ги клъвне някой. Редакцията първо искаше да се увери, че те щяха да се ползват за творчески напредък на българските подрастващи, а не на девиза „Да окрадем тази държава”. Защото това е все едно избирателният закон да дава правото на глас само на граждани с висок годишен доход.

Сайта „Диаскоп” ще продължи да публикува прекрасните творби на своите сътърудници, както и прояви в други сфери на културата.

Георги Чепилев - ръководител на проекта „Диаскоп-комикс”

приложение

24 ноември 2011, четвъртък

РАЗВИТИЕТО НА ТЕОРИЯТА И ИСТОРИЯТА В БЪЛГАРСКОТО ДЕВЕТО ИЗКУСТВО

 




Колкото са интересни и ценни творбите на ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО, толкова са важни и въпросите за тяхната същност и история. Теоретичното изучаване на визуалната литература у нас, започва през 80-те години с поредица статии в официалния печат за типологията на комиксите. Техен автор е художника Георги Чепилев, тогавашен сътрудник на списание ЧУДЕН СВЯТ и в първата публикация се защитават комиксите като изкуство / ИЗКУСТВО ЛИ Е КОМИКСЪТ?/. В тази поредица от статии преминала по-късно в материали на ДИАСКОП /юбилеен лист за български романи в картини/ се проследява развоя от най-стари дни до днес. Но тъй като тези статии са разпръснати по време и издания, а желанието на авторите на ДИАСКОП е да се помага на начинаещите любители в първите им срещи с ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО /за да си изработят критично отношение и развият свой художествен вкус/ ще се публикуват в настоящия блог подбор от изследванията. Предлагания тук материал има задача да задоволи нуждата от системно, сбито и научно-популярно изложение върху теорията и историята на визуалните литературни форми в България. Този материал е разпределен в следните отдели:

1. ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК С ИМЕНАТА НА ХУДОЖНИЦИ, ПИСАТЕЛИ, РЕДАКТОРИ И ИЗДАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИ РОМАНИ В КАРТИНИ, КАРТИННИ ВЕСТНИЦИ, КОМИКСИ и подобни визуални литературни форми

2.БИОГРАФИЧНИ СВЕДЕНИЯ С АНЕКДОТИ, КУРИОЗИ И ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА НА ТЕЗИ ТВОРЦИ

3. НАЗВАНИЯ НА ТВОРБИТЕ ИМ В ОБЛАСТТА НА ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО

4.ВИЗУАЛНАТА ЛИТЕРАТУРА В ЖИВОТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

5. ЕСТЕТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ

6. КРИТИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ПОСТИЖЕНИЯ И НЕДОСТАТЪЦИ

7. СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ И КОЛЕКЦИИ

Периодите са разделени според приетата класификация от престижната галерия за ДЕВЕТО ИЗКУСТВО - LAMBIEK.

В настоящия блог ще се проследи развитието у нас от зараждането на съвременните форми до края на Втората световна война.

ПРЕПОРЪЧВАМЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ СЛЕДНИТЕ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ РАБОТИЛИ В ОБЛАСТТА НА КОМИКС СТИЛА

За българските комикси са издадени множество статии /само 30 публикации от 1985 до 1994 г./, но още не е написана общата им история.

Много интересни материали като цяло има в комикс енциклопедията на LAMBIEK и отделни съобщения от проучвания за старите български майстори - в DIASKOP JOURNAL. Не малко съвременни автори са систематизирани при ХУДОЖНИЦИТЕ НА ДЪГА.
За болшинството крупни български художници от старото поколение /работили до 1944г./ е подготвен сборник монографии от публикациите и изследванията на ДИАСКОП. Ще изброим само някои от тях:

I. A
--------------------------------------------------------------
1. А. Божинов
2. А. Грозев
3. А. Денков
4. А. Добринов
5. А. Жендов
6. А. Карпузов
7. А. Меричлерски
8. А. Радаков

II. Б
-----------------------------------------------------------
9. Б. Ангелушев
10. Б. Иванов
11. Б. Коцев
12. Б. Лазаров

III. B
----------------------------------------------------------
13. В. Атанасов
14. Ваню
15. В. Бабатанов
16. В. Захариев
17. В. Ковалевски
18. В. Лазаркевич
19. В. Лукова
20. В. Милев
21. В.С. (инициали)


IV. Г
----------------------------------------------------------
22. Г. Алексиев
23. Г. Атанасов
24. Г. Данчов
25. Г. Машев - Чарни
26. Г. Петров

V. Д
---------------------------------------------------------
27. Д. Гюдженов
28. Д. Узунов
29. Донков

VI. И
--------------------------------------------------------
30. Ил. Бешков
31. Ив. Москов
32. Ив. Петров
33. Ил. Петров

VII. К
-------------------------------------------------------
34. К. Буюклийски
35. К. Каменов

VIII. Л
------------------------------------------------------
36. Л. Зидаров

IX. М
-----------------------------------------------------
37. М. Бехар
38. М. Руев
39. МОНО

X. Н
----------------------------------------------------
40. Н. Балкански
41. Н. Грудков
42. Н. Кожухаров
43. Н. Мирчев
44. Н. Младенов
45. Н. Павлович
46. Н. Пулиев
47. Н. Тузсузов

XI. П
---------------------------------------------------
48. П. Генева
49. П. Григоров
50. Пиндик
51. П. Морозов
52. П. Павлов
53. П. Паспалев

XII. Р
--------------------------------------------------
54. Р. Алексиев
55. Р. Мандов

XIII. С
-------------------------------------------------
56. Ст. Венев
57. Сл. Генев
58. С. З.
59. С. К.
60. С. Скитник

XIV. Т
-------------------------------------------------
61. Т. Динов
62. Т. Карасим

XV. Х
-------------------------------------------------
63. Хр. Ботев & Х. Дембитски

XVI. Ц
-------------------------------------------------
64. Ц. Василев

XVII. Ч
-------------------------------------------------
65. Чинар
66. Чудомир

67. Неизвестен автор - неподписан български роман в картини
 
   
Препечатване, превеждане на други езици или филмиране - САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ИЗТОЧНИКА. Шаблон: Travel. Предоставено от Blogger.