по заглавие   по съдържание

ИВАН ГИНЧЕВ: СПОМЕНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

09.11.2013
Снимка 1

ДОПИСКА ОТ ФЕСТИВАЛА НА ИЗДАТЕЛСКИ КАРИКАТУРИ – СЕН ЖЮСТ ЛЬО МАРТЕЛ

В карикатурите, представени на изложбата, бяха намерили отражение всички важни за нашия съвременник проблеми – политиката, войната и мирът, екологията, Общият пазар, Френската революция. Като гегове в свободната тема се интерпретираха дребните и големи човешки слабости, семейните отношения, еротиката, смешни житейски ситуации. Творбите, включени в изложбата бяха подбрани (1000 от 5000 изпратени) и подредени с много вкус и висок професионализъм. За десет дни огромната палатка (шапито), която служеше за изложбена зала, се превърна в световен център на смеха и художественото майсторство. България беше представена на Международния салон с творби и на пловдивските карикатуристи Красимир Куртев и Иван Гинчев. Към нашата страна и нейното хумористично изкуство беше проявен подчертан интерес и топло внимание.

През дните на фестивала се осъществиха много непринудени срещи на художниците с посетителите. Организиран беше център за разпродажба на книги с карикатури и комикси, придружени с автографи и авторски рисунки за купувачите. Всичко това беше съпроводено с изключителна сърдечност, спонтанен хумор и весели усмивки, което породи много нови приятелства между художници карикатуристи от цял свят. В дните на фестивала Сен-Жюст се беше превърнал в истинска столица на световния хумор.

Публиката, дошла от цяла Франция, приемаше фестивала като значително културно събитие. Младите зрители проявиха особен интерес към представените творби, можеха да се видят групи ученици, насядали на пода в шапито, да прерисуват карикатури. Беше обявен конкурс за детска и младежка рисунка (първа награда – 10 000 франка). Професионални майстори на френската карикатура предаваха своето умение на младежите в своеобразни неколкочасови школи.

Кулминация на фестивалните дни беше връчването на Голямата награда на публиката – традиционната крава на Сен-Жюст льо Мартел. Осмата по ред крава тази година получи изключително популярният Итуриа.

Дните в Сен-Жюст се утвърждават като едно значително събитие за развитието на хумористичната рисунка. Оригиналният поглед към света от позициите на пречистващия смях имат своеобразен принос на съвременния човек и може би за намирането на нови пътища за тяхното решаване.

( статията е публикувана във в-к „Комсомолска искра” брой 51 от 18.12.1989 г.)

 

УСМИВКИ ОТ СЕН-ЖЮСТ (Писмо до списание „Младеж” 1/90)

Крайната цел на нашето пътуване бе Сен-Жюст лъо Мартел, градче в Централна Франция (на 12 км. от Лимож), където предстоеше да се открие осмият Салон на хумористична издателска рисунка.

Музиката и шегите започнаха с пристигането ни на гарата в Лимож. Скоро бяхме в Сен-Жюст. Още същата вечер фестивалът беше открит от Жерар Ванденбрук, президент на Международния салон и новия кмет на градчето. В една от огромните палатки (шапито), която служеше за изложбена зала, бяха изложени около 1000 карикатури (селекционирани от професионални карикатуристи измежду 5000 получени творби) от цял свят. Имаше такова богатство на теми – екология, политика, войната и мира, Френската революция, Общия пазар, дребните и големите човешки слабости, еротиката, смешни житейски ситуации, шаржове на известни личности – идеи и техники, че можеш дни наред да гледаш и всеки път да се усмихваш отново и отново. От перото на карикатуристите не бе убягнал дори сексуалния живот на роботите (едноименната поредица на Бор).

Хората от Сен-Жюст се оказаха мили и сърдечни, бързо се сприятелихме и ме канеха по домовете си. Особено впечатляващо за мен беше, че всички жители на градчето като едно голямо семейство работеха за фестивала. А хората от организационния комитет: Жерар, Бланш, Мари-Кристин, Софи, Корин бяха просто навсякъде. Как не се уморяваха да бъдат любезни и винаги в услуга на стотината присъстващи художници и посетители (над 30 000).

Рисуването беше повод за запознанство между художниците, но и запознанствата винаги бяха повод за рисуване. Рисуваше се навсякъде: по покривките на масите, по салфетките, по каталозите, по автовлакчето, което ни разхождаше из Сен-Жюст, по специалното руло и на всеки лист, предложен от посетителите, дори и върху експонатите на изложбата от лиможки порцелан. Когато думите недостигаха, идваше на помощ рисунката и всички езикови бариери падаха. Така започнаха приятелствата ми с Джеймз Тейлър, Савиняк, Рийо, Соло, Артър Рийд, Сема, Итуриа, Лавал, Прантю и много, много други.

Повечето от тези известни карикатуристи бяха представени със свои книги хумористични рисунки и комикси. Посетителите се тълпяха около щанда и купуваха книгите от ръцете на авторите, които в момента рисуваха и шарж на купувача.

Телевизията ми даде възможност да открия великолепните актьорски заложби на Даниела и Пиер Боно. Аз, разбира се, не съм телевизионна зведа и доста се поизпотих пред камерата, която дебнеше всяко наше движение, докато пиехме кафе на верандата на семейство Боно. Но Пиер и Даниела, най-вече Даниела, бяха спокойни и естествени, най-вероятно и помагаше учителската професия, тя всеки ден заставаше пред десетки внимателни критични погледи, което е все едно да си пред камерата.

Френските журналисти са хора, които не се спират пред нищо, за да получат необходимия материал. Дори ако потрябва, могат да се пожертват и да посетят коктейла, който даде кюрето на Сен-Жюст. За човек като мен, незапознат детайлно с професията на свещеника, най-изненадващо беше, че единственото, което го отличаваше от другите, беше малкият сребърен кръст на ревера на сакото. Във всичко останало той приличаше на останалите домакини – весел, добродушен и приятен събеседник, с типично френско чувство за хумор, а и явно с добър вкус по отношение на кухнята и марките вино.

Заедно с интересните и приятни срещи домакините се постараха да ни покажат някои местни забележителности. Прочутият лиможки порцелан с прекрасни образци на живопис бяха представени от художниците Лавий и Луп. В Лиможка област се намира световноизвестен център за изработка на гоблени. Технологията е традиционно ръчна, а проектите се изготвят от най-добрите съвременни художници от цял свят.

Във Франция изкуството на карикатурата се радва на особена популярност. Шапитото беше почти непрекъснато пълно с посетители дошли от цялата страна, та дори и от Испания. Най-запалените млади почитатели прерисуваха харесалите им се творби. Специално за децата имаше конкурс за детска рисунка с обявена (за първо място) награда от 10 000 франка. Учениците от Сен-Жюст бяха увлечени от откритите школи, в които общуваха с изтъкнати представители на френската карикатура.

Голямата награда на публиката се определяше чрез явно гласуване – всеки посетител отбелязваше на бюлетин номера на предпочитаната от него творба. (Всеки художник беше представен извън стендовете с една творба, без да е посочено името на автора.) Събралият най-много гласове получаваше тържествено една истинска, великолепна, жива крава.

Щастливецът, който тази година обогато стопанството си с една крава, беше изключително популярният френски карикатурист Итуриа.

И най-тъжният ден бе последният, когато участниците, препълнени от впечатления, създали нови приятелства, се разотиваха. Но организаторите и жителите на Сен-Жюст оптимистично завършиха с възгласа: „Фестивалът е мъртъв, да живее новият фестивал!”

Бел. на редакцията: Карикатурата на заглавната илюстрация е публикувана от автора, години преди известната реклама. Един от безбройните факти, посочващи липса на защита авторското право в България.

Албум от известни произведения на Иван Гинчев тук