Рашел Леви: "Небето е последният залог"

12.11.2013
Снимка 1
На 16 ноември 2013 г. в 18 часа  в Галерия ” Класика”
ще се състои премиерата на новата стихосбирка на
Рашел Леви “Небето е последният залог”
 
Две стихотворения от книгата:
 
ПРАЗНИК
 
Танцува чарлстон
светът – без много думи...
Парижкото кафе отваря в шест.
Войните, уж забравени -
духът им се скита в тъмен
азиатски лес.
 
А старецът, отгледан
от морето, превръща празника
във вечен сън.
 
Не си отивай, Сън –
разказвай още
за топлото небе над Тринидад,
за музиката тъмна
на тъгата, за шумния
и пъстър Светъл свят,
за любовта на Роко
към Марина, ...за вечното
завръщане у нас.
 
във Празника
на тъмното столетие,
преди Морето ...да го съкруши
 
 
б. а. ...През 1961 година авторът на " Старецът и морето" се самоубива в Айдахо, а Роко Граната е направил златна плоча с безсмъртния си хит " Марина"....Името произлиза от лат. дума marinus - морска...
 
 
САЧМО
 
Дали ще се загубим
във нощта, щом старият тромпет
луната скрие,
 
а дъното на чашата блести
като сълза над тъмно огледало?
 
Измислица е всичко, до което
тъгата скрита не докосва
смугло тяло.
 
И е копнеж...най- синята въздишка
да нарисува дом,
небе,
родина.
 
И е плачът, дошъл от тъмнината
в извивките на смях
след свечеряване.
 
Щом старият тромпет луната скрие -
звучи нощта над хълма.
И ...изгрява.
 
стихотворенията са от книгата на Рашел Леви
"Небето е последният залог"
изд. "ХуЛите", октомври 2013
Редактор: Камелия Кондова
Художник: Леонора Славова
Оформление и предпечат: Светла Стайкова
 

 
ДУМИ ЗА РАШЕЛ ЛЕВИ И "НЕБЕТО Е ПОСЛЕДНИЯТ ЗАЛОГ":
 
Небето е последният залог, казваш Рашел. Значи няма на какво повече да разчитаме. И сърцето дори не може да го подскаже… Стиховете след първата ти стихосбирка се стрелнаха ярко в пространството на сетивата ми. Категоричността им ли ме стресна? Не можех да си отговоря. Сега знам какво, но ще ти го открия накрая… Поезия. Огън. Лед. Винаги съм искал, а и сърцето ме е подтиквало да ги подредя и в обратен ред. Но както и да ги композирах, винаги огънят беше до леда. И ледът се стопяваше. Огънят се разгаряше. В граничността им не сетих нито веднъж омраза. Поезията ме докосваше истинска и от добро сърце… Не познавам добре съдбата ти, Рашел. Знам само някои рани, които ти е оставил животът. Усетих и литературните ти познания. Но аз те приех и те приемам преди всичко с поезията ти. С първата ти книга. И с втората. В дивотиите на дните ни и в еквилибристични построения на стихове написаното от тебе се отличава с огъня. Огънят, който не угасва и от леда. Всяка дума при тебе е преминала през сърцето и през болката ти. През изстраданата ти доброта. Ти си познаваема с образната си система и с гражданската си позиция. С искреността, която стопля стиха ти… Огънят е по-силен от леда. Поезията ти, Рашел, – също… Един задълбочен анализ би разкрил пред читателя огромното пространство, с последен залог небето, оживяло от свободата на мисълта, чувствата и населено с твоята истинска поезия… Та за стреса, който споменах в началото. Срещнах нещо, което почти не намирам в поетичния Космос днес. Усетих те като силен характер. Усетих и поезията ти, Рашел, с характер. И затова сърцето ми не ме отдели от раждащите ти се стихове. Нека небето ти е последният залог. Последен, но голям. Големият залог носи още по-големи печалби. За днес, тук и оттатък небето на красотата…
 
Димитър Васин
 
Рашел Леви в "Диаскоп": "След хиляда метежни години"
 
илюстрация: Георги Чепилев
 

 
редактор: Христина Мирчева