Импресионистично изобразителни фрагменти в българските комикси

08.08.2012
Снимка 1

При разглеждане на ранните български комикси не може да не се забележи, че те са формирали своя система от изразни средства. Българските автори от този период са разработили техника, отговаряща на задачата да се предава това, което се вижда. Затова в техните творби се смесват и преплитат - реализъм, натурализъм и символизъм. Чрез печатаното слово и изображение желаели да заставят читателите да чуват, да чувстват и да виждат. Предметите в изображението предавали чрез лаконични щрихи.

В тези скици са изобразени основните черти, отсъства подробното детайлно разглеждане. Авторът се спира на уж случаен детайл от външна черта, но чрез него се проявява характера. Удачно намерения детайл живо пресъздава облика на героя. Забелязват се изобилие от метафори, сравнения, метафорични епитети, изразяващи впечатления. Изобразителната действителност се изменя от възприятието на героя, става способ за разкриване на неговите чувства. Ето защо пейзажите от техните творби в по-голямата си част са метафорични, паралелни на развитието на сюжета и се възприемат като сравнения, предаващи символичност. Ранните български комикси се стремят да покажат природата в нейното изменение, приближавайки живописта към пространствено-времевото изкуство - литературата. Това е метод, много търсен от съвременното кино /трудно постижим за театъра/ - да се открие способ за разкриване вътрешния свят на героя - когато се мисли едно, но се действа в различна посока.

В представения български комикс "СВЕТОВНАТА МЪДРОСТ В КАРТИНИ" мислите се разкриват чрез вътрешен монолог или диалог, а чрез въвеждане на дикторски, извън кадров, текст, се пояснява замисъла на онова,  което се вижда.

Като патриот на любимото ми изкуство ще отбележа талантливото решение на българския художник - въвеждането на изящен текст от велики писатели.

За съжаление съвременните български вестници не бяха пригодени да развиват постигнатото от старите родни комикси и все още не са реформирани в тази насока.

 

автор: Георги Чепилев