Страховитата история на Едуард Гори за опасност и промяна

Автор: Елън Врана

"Появи се преди седемнайсет години и до днес не е показало намерение да си тръгне." Е.Г.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

През 1962 г. водачът на кинематографичния сюрреализъм Луис Бунюел заснема мрачно комичния филм „Ангел унищожител“ – за гостите на една вечеря, които не могат да си тръгнат от къщата след нея. Или по-скоро, не си тръгват. След един-два дни, сцената се изражда във варварска лудост. Въпреки това, никога не разбираме защо отказват да си тръгнат. Нищо не се споменава, нито обсъжда: те просто остават. Бунюел се заиграва с този психологически въпрос без отговор: Защо не си тръгват?

Едуард Гори

Сюрреализмът, макар и с намерението да е естетически ирационален, като всяко изкуство е метод на изразяване. Развива се в ирационален свят, където убиват поети и изгарят библиотеки и всичко се случва, докато управляват фашисти (истинска хаотична система). В този контекст се намества една невидима, паралитична сила, която задържа гостите на една вечеря.

По-малко от десет години преди шедьовъра на Бунюел, американският художник Едуард Гори (22.02.1925 – 15.04.2000) илюстрира недълго но страховито стихотворение със заглавие „Съмнителният гост“, в което има същата снобска вечеря, голяма къща и заплашителна хаотична закана под формата на бегло познато, но странно същество, което идва и не желае да си тръгне. Нещо повече, обитателите на къщата не се и опитват да го накарат да си тръгне.

Когато отвориха вратата след позвъняването в оная безумна зимна вечер, не очакваха никого – и не видяха никого.

След това видяха нещо, застанало върху една урна. Видът му доста ги смути.

Гори не е сюрреалист, но метафората му за хора, парализирани от страх и промяна се равнява на тази на Бунюел. От какво се страхуват тези хора? Защо не си тръгват или, в случая на Гори, защо не карат Госта да си тръгне? Никога не става ясно, но можем да предположим, че се случва, за да се предпази баланса на една система, в която те съществуват. Да напуснат вечерята, да си тръгнат от къщата (или да унищожат госта), означава да изоставят непосредствения комфорт на привилегированото си съществуване заради нещо непознато. Освен че комфортът им пропада, все пак…

Изведнъж то скочи долу и се затича към салона, където избра да застане с нос към стената.

Присъедини се към тях на закуска и после изяде всичкия сироп и препечените филийки, както и част от чинията.