ТИЦИАН И НОВИТЕ ОБРАЗНИ ЗАДАЧИ

Бележка на редакцията:

Мястото на Тициан е сред най-първите майстори на Възраждането. Той не само е глава на венецианската школа в живописта в периода на разцвета, но е спечелил славата на един от най-големите колористи в това изкуство.

Факт е, че Тициан е основоположник на нови жанрови форми и образни мотиви, много негови открития са влезли в арсенала на съвременните му колеги.

В неговите живописни произведения проблясват закономерности, родствени на формите от архитектурата и скулптурата – ясно изразена композиционна архитектоника и изразителна пластика на обемите. Теодор Хетцер описва метод, полезен за комикс авторите: „...принципа на планиметричното построение на Тициановите платна е във вид на своеобразна ритмична мрежа, система от пресечени паралелни кòси линии, съотнесени с определен образ за показване на пространствената дълбочина”. Тези изкуства: архитектура, скулптура и живопис, са взаимосвързани в творчеството на Тициан ,подобно на три ствола с един корен. Важно е, че неговото творчеството и на Джорджоне правят маневра – еманципирането на живописното произведение. Това допринася картините да съществуват самостоятелно, да са завършени в себе си. С други думи казано, извършил се преход в живописта, синтетичното и монументалното към нова камерна форма. Една от важните  причини била невъзможността за широко използване на фреската във Венеция поради климатични и технични съображения, затова там преобладават картини в маслена техника. Новата камерна картина възниква в такъв момент, когато предишните типологически форми били безсилни да служат за адекватно предаване на ново съдържание и нови възгледи.

ДАРИО ЧЕКИ: ТИЦИАНО

(откъс)

Под светлината на своята лампа започна трескаво да нахвърля скици за една композиция, стремейки се все повече и повече да ограничи диатоничния спектър на своята палитра. Искаше му се да работи само с топло кафяво за очертание на формата, с убито бяло за пластичното моделиране на релефа и тъмночервено в умерена доза за яка спойка на тоналните акорди.

Отдаден на тези лично негови часове, разкрил целия себе си в творческата динамика на самотата, той съчиняваше нови теми, които ревниво разпределяше във времето. Мислеше си за тази малка гама цветове, която му бе достатъчна да направи с нея  чудеса, та никой да не може да му подражава.

В живота на един мъж има моменти, които могат да представят собствените му идеи в нова светлина. Отново трескаво надвесен над работата си, хванал здраво нишките на всеки миг от безкрайното време, той повторно усети в себе си оня упорит и естествен напор за работа, който го пренасяше в безкрая на едно време, тъй предстоящо да стане чудесно утре.

Нищо не беше това прекъсване, това малко отпускане в дейността му. Години и години още щяха да минат около неговата лампа. И през топлите, студените и дъжделивите сезони нощната тишина и самотата изостряха у него мислите и чувствата. Понякога присъствието му до тази вечна светлина на неговото търпение му се струваше абсурдно, налудничаво и все пак естествено, а в основата си – човечно и опияняващо приятно.

Сам, отделен от всички в тоя час, дори не и баща на децата си, които спяха спокойно в другата част на къщата, той почна да твори, като разискряше въображението си и изтръгваше от себе си непознати за него и за епохата, в която му се бе случило да живее, нови вдъхновения и хрумвания. Гадаеше върху платното и опипваше цветовете с пръсти, после захвърляше четките и започваше да рисува с ръце, с острата мисъл, като че искаше да надмине техниката и майсторството, познати досега. Той искаше творбите му не само да отразяват формалното подобие на нещата, а да се пропият с дълбок, пластичен, тайнствен художествен чар.

Първа публикация в "Диаскоп" - 21.11.2013 г.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics