по заглавие   по съдържание

ЗЛАТНОТО КАНДИЛО

25.11.2015
Снимка 1

Първа публикация в "Диаскоп" на 25.11.2013

Св.цар Борис и св.Климент са творците на българската народност. Първият е създал физичната страна, а вторият – духовната. Св. Климент донесъл искрата, която запалила факела на българската просвета. От Климентово време е започнала българската нация духовно да се оформя и да заема особено място в историята на човечеството. Климент е първият български учител, първият български писател, първият български министър на културата и родоначалник на българската йерархия. Творческото въздействие на св. Климент е толкова силно, че духът на българския народ в течение на повече от хиляда години по своята същност е отражение на Климентовия дух.

(от редакцията на „Диаскоп”)

 

ЗЛАТНОТО КАНДИЛО

Край Охрид в древността едно кандило
запалено в разсвета на деня,
в молитва топлещо сърцето мило,
е заблестяло с чудна светлина.
 
Грамадно то било – златоковано,
единствено във цялата страна,
горяло, без да гасне, непрестанно,
и гонило е мрак и тъмнина.
 
За чудо, златни му били лъчите
и тъй трептели живо и безспир,
че с най-чаровна гледка за очите
оставяло у всеки спомен мил.
 
И тез лъчи далеч-далеч в страната
се пръскали на юг, на север – вред,
а блясъкът им стоплял е сърцата,
като при скъп и святомил привет.
 
Достигнали и в царските палати,
където Симеон, самият цар,
над книга поглед свел и с мисли святи
за светло бъдеще се замечтал...
 
И тъй, когато мислите в закони
решил да впише с пачето перо,
лъчите под високите колони
нахлули са на снопове в едно.
 
Огледал се е той и що да види?
облечен в злато сякаш се видял,
а буквите – със златен лъч покрити
и целият палат е заблестял.
 
Възрадван,  вдигнал се е той от трона,
със скиптър във елмази и рубин
ударил и се сбрали във салона
боляри и велможи – до един.
 
- Какви са тез лъчи, които тъй обилно
са заблестели в златен тон по мен? –
запитал той, като извикал силно,
и пак се заоглеждал изумен.
 
И всеки гледал смаян, без да знае
отгде са златните лъчи дошли,
и царят, тайната за да узнае,
разпратил бързоходци най-добри.
 
По пътя на лъчите те вървели
и стигнали до Охрида и там,
пред златното кандило, са видели
Застанал Климент на молитва сам.
 
Приел ги Божият човек радушно
и сладко с блага реч ги нагостил,
на следни ден на път със тях сдружено
към столнината рано подранил.
 
Кандилото си взел и где минавал
по оня труден и далечен друм,
със златни лъчи навред оставял
обилна светлина за всеки ум.
 
И тъй, завърнали се те при царя,
а той, щом видял оня свят човек,
провикнал се в тържествената зала:
„За нас настъпва вече златен век!”
 
Кандилото във цялата държава
да грей поискал строго Симеон
и лично той, при обща там прослава,
почел е Климента с дълбок поклон.

 

из „Цветя за България” от митрополит Иларион