по заглавие   по съдържание

БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКС ИЗДАНИЯ ПРЕЗ ПРЕХОДА

02.12.2013
Снимка 1

Всеки творец живее в епохата си и отразява в своите дела нейните дух, стремежи, методи. Има автори обаче, които сами творят епохи. Българските автори на комикс от прехода са от тях, макар и да не завършиха своите начинания. Вината не е тяхна, а на трудното преминаване от идеологическа пропаганда към пазарна икономика. Подобни обстоятелства от историята на комиксите се забелязват в епохата на Френската революция.

Революционното правителство през  периода  на Великата френска революция придавало голямо значение за развитието на агитационното изкуство. В решение от Комитета за обществено спасение (12 септ. 1793 г.) е записано: „Комитета по обществено спасение упълномощава депутата Давид да използва таланти и средства за увеличаване количеството гравюри и карикатури,  способни да разбудят съзнанието на хората и да им помогнат да почувстват колко жестоки и смешни са враговете на свободата и републиката”.

Има сведения за направата на подобни графики и карикатури против външните и вътрешни врагове. Същевременно в периода на якобинската диктатура карикатурите и народните картинки значително намаляват като количество. Френската  революция не е могла да даде голяма драматургия. Съпоставена с буржоазната или романтичната тя била „творчески - идеологически” парализирана. Оттук стремежът да заеме средна линия по отношение на формираните сили в новото капиталистическо общество. И най-вече голямо влияние оказва непродължителният период на якобинската диктатура, който в историческата перспектива е много малък. Ето защо се е развило предимно изкуството на мобилното злободневие, не- изискващо продължителна творческа работа. За разлика от голямото изкуство, политическата тенденция в тези творби са в незавоалирана форма. Картинките в този период преминават от критика на общото към  критика на пределно конкретното - едно или друго политическо лице или  дадена политическа ситуация. Но външният враг, ако бил очевиден, то  не знаели кой е вътрешния - кого да осъдят и кого да прославят. Специалистите отбелязват, че карикатурата не изчезва, но пропада като жанр заедно с революцията. Тя е наречена „Третостепенна култура”. От този структурен модел, използван единствено в света за българските специализирани издания на комикси (през социализма в 80-те г.)  може по-ясно да се разберат причините за пълното фиаско на това изкуство през прехода. Художниците бяха останали без задания и хонорари, а тези които поеха риска от финансова загуба, са по-малко от пръстите на ръцете. Издателствата се приватизираха извънредно трудно в Източния блок - дълго време бяха на принципа между частното и държавното със случайно пласиране. Освен тези пречки през преходния период липсва и гаранция за авторско право. Ето защо всяко частно начинание бе обречено и се стигна до там, че авторите да се радват да видят творбата си в малък тираж и без хонорар и неубедително разпространение. Обаче комиксите, тази третостепенна култура днес, е Девето изкуство със заложби за символ на 21 век. А българското комикс  наследство за последните 24 години е много бедно и без наложено представително издание, заради споменатите причини. Труден е скок от четвърт век в тази област, още повече от третокласно към елитарно изкуство. Основният проблем е как  да се достигне съвременно качествено състояние (особено днес в технологичната ера)  без  приемственост от четвърт век. Отговорът е в поуката на народните картинки през периода на Френската революция. Българските комикси от прехода днес могат да ни бъдат много полезни при възпитанието на новото поколение - техните идеи, ентусиазъм и най-важното риска и прозорливостта трябва да станат знаме на подрастващите. Необходимо е да се изследват изданията и героите през периода на прехода, да се потърсят творби, които се ценят от чуждестранните специалисти и върху това да се гради жанрово и образно. Само след такъв обзор и подбор ( а не от идеологическо враждуващите комикси на 40-те и тези през 80-те г.) може да се разбере имали бъдеще българския комикс. При евентуална липса на силни в художествено отношение образци може да си останем дупка в глобалната комикс мрежа.

От „Диаскоп”