по заглавие   по съдържание

Новооткрит български комикс от 20-те г. достоен за христоматията

03.09.2012
Снимка 1

В статията от 80-те години "Отново за комиксите" бе показан един комикс подход към времето и пространството - колкото един кадър е по-кратък, толкова е по-бързо времето. Това е втората българска статия за комиксите и продължаваше заявеното в първата - историята на комиксите започва с проблема за времето в изобразителното изкуство. По-късно в "Диаскоп" се направи уточнение, че колкото е по-едър плана в кадъра толкова той е еднозначен и затова е необходимо по-кратък миг за разглеждане. Грубо казано общия план 2-3 пъти се разглежда по-бавно от едрия. В брой 3 на "Православен комикс" стр. 15 се вижда приложено на практика тези изводи -с помощта на раздробено действие и кратки кадри времето се разтяга.

Винаги има какво да се добави към написаното. Било нови факти и творби, било опит за подреждане на вече известното. В случая става въпрос за една стара българска комикс творба от две ленти. Когато търсих из сбирките си материал с който да зарадвам варненските колеги от "Ретроспекция на модерния комикс"открих "КОЛКО СА БЪРЗИ НАШИТЕ БЪРЗИ ВЛАКОВЕ, БРЕЙ" -история без думи от 1926 г. По мое мнение този български комикс ще влезе в христоматията. Показани са перипетиите на Ракишор Винопийцов /който е пиян и по-липса на време пристига на гарата няколко минути преди тръгване на влака/. Далеч съм от мисълта, че прилагането на обикновената аналогия с научни процеси е плодотворно за комиксите. Но старите изкуства не дават възможност да се изобразява новият съвременен свят, такъв какъвто мнозина днес го възприемат. С помощта на съществуващите по-рано форми не би могло да се покаже тази нова епоха. Творците трябва да се замислят накъде изобщо върви съвременното изкуство. Затова откритията на съвременната наука могат да служат като тласък за въображението на творците от най-новото -Деветото изкуство. От новоткрития български класически комикс се вижда продължението на описаните подходи за времето и пространството: около едрия план времето протича по-бавно отколкото далеч от него. Той е като притегателно поле, макар, че самата голяма маса се разчита бързо. Привличащия едър план променя възприятието на изображенията около него. Обаче в нашия роден комикс освен художническите методи за които се спомена, реалното време е променено и литературно за да покаже и опише онова което чувства и мисли пияния централен образ.

 

Автор:Георги Чепилев