СВЕТОВНАТА ТРАГИКОМЕДИЯ В БЪЛГАРСКИ КОМИКС

04.12.2013
Снимка 1

Комиксът е огледало на нравите и идеите на дадено общество. Но към това трябва да се прибави още и следното: огледалото отразява изображението и умножава чувствата. И политиката е изкуство, но изкуство, съгласуващо относителните неща с абсолютното. То се дължи повече на интуиция, отколкото на наука, на тънкостта на ума, отколкото на сръчността. Ето защо приятел на Волтер казвал: „Ако искам да накажа една провинция, бих назначил за неин управител някой философ”.

Комиксистът е публична личност и е длъжен да се интересува за благоприятните и неблагоприятните отзиви на общественото мнение. Т.е. той трябва да съчетава творчески в себе си - автор на комикси и политик.

Първо да се огледа в какво време живее. Само като се опитаме да обхванем съдържанието на живота, което е цел на съвременните хора, съзнанието ни се обхваща от шемет. Представата на съвременния живот е като вик на зловещи птици сред шеметното и лудо темпо на техническата ера. Името Вавилон е синоним на бъркотия и анархия, днес много подхождащо за фактическото състояние на нещата в света. Защото светът е пълен с всевъзможни институти и науки, има несънувани в миналото материални блага, а социалния живот е пълен с несправедливост и бъркотии, с външен шум и напразни усилия. Някой иска да ни внуши, че всичко може да се купи с пари – култура, наука, джин, пастърва, майонеза... И най-интересното е, че нашата многостранна дейност започва да се обуславя от дребни, едва доловими прояви и стремежи.

Това може в комикс изкуството да се характеризира като жанр на „световна трагикомедия”. Ето този жанр липсва днес на българския комикс!  При по-дълбоко вглеждане се оказва, че българските комикс автори днес могат да отразяват само външните признаци на съвременния живот. Затова животът за мнозина съвременни наши комикс творци изглежда бездушен, празен и безсъдържателен. Нищо чудно тези автори да потърсят себереализация в рекламния комикс или електронните игри, тъй като днес светът се утешава със съвременната техника и заплаща за този мираж, а културата се изплъзва от ръцете на човека (виж на илюстрация N 2, за видовете комикси: статията „Комикси, комикси”от 80-те г. отпечатана  в „Комсомолска искра”). Това са доказателства, че на съвременния български комикс живот му липсват идеи. Липсва му още ръководност и принципност. В новата епоха  всичко е нестабилно и съвсем непостоянно, всичко се променя и най-вече ония основи, които крепят обществения живот. Обезверените души не могат да родят нито въодушевление, нито идеализъм. Затова животът е дребнав и пуст, а жаждата и копнежът по идеали са факти на нашето време. През социализма се направиха успешни художествени творби, защото се вярваше, че той ще насити тая жажда. Имаше специални професии на нагледни агитатори и пропагандатори-идеолози, едните въплъщаваха спуснатите идеи от другите. Но през прехода тази ценностна система се обърна и вече се възприема като самоизмама. За творците вече  не се обявяват теми и идеи, те трябва сами да си поставят задачите. Но това също е самоизмама, защото в напредналите страни комикс изкуството е колективно творчество. Ето това е трагедията на българския комикс сега. Не си спомням кой беше казал, че най-голямото качество на един творец е да избере темата си. Трябва да се допълни, че това е и най-трудното. В Шекспирова комедия непризнат писател казва нещо подобно: „ Аз чувствам безкрайни вътрешни сили да творя. Често ръката ми сама посяга към перото. Прекрасни сравнения, величествени градации и омайващи метафори се блъскат под моя череп. Но... теми, теми дайте!”. Известно е, че Пушкин давал глобалните задачи на Гогол.

За съжаление у нас между комикс любителите не се осъществи ред. Редът аз го схващам като общо понятие на план и организираност в националните прояви, но далеч от собствени егоистични интереси. Под ред още разбирам осъществяване на социална справедливост и даване възможност на всеки член от нацията да вложи свой принос в общото дело. Защото в нацията отделните членове не са отделни дървета, всяко живеещо само за себе си свой отделен живот. Т.е. липсата на задружност между всички региони на страната е гранитната скала, където се разбива егоистичния материализъм и родния комикс стана на пяна и мираж. Всеки може да критикува или да убие събитие с мълчание, но да поощри и похвали може само професионалистът-критик. Какво ни липсва днес в комикс изкуството? Ами то наподоби с егоистичните си интереси българската поговорка: ”Сложи жаба на стола и тя пак ще скочи в гьола”. И за да излезем от тази жалка ситуация  (отдалечила безкрайно българския комикс от рая на естетиката и изкуството) ще спомена една алегория – „Приказката за двете жаби”. Две жаби, едната песимистка, а другата оптимистка попадат в гърне с мляко. От нечуваната за тях течност и гладките стени те се ужасяват. Жабата песимистка се отчайва и пада мъртва на дъното. Но жабата оптимистка в своята борба за оцеляване избива чрез скачания от млякото маслото и се спасява от ноктите на гибелта. Това е една идея за приятелите на „Диаскоп”, обхващаща двата основни лоста на съвременната човешка дейност и достойни за комикс произведения. Разбира се толкова са многобройни подбудите за човешка дейност, колкото е многолик и самият живот. Тяхното изброяване, изучаване и излагане е явно непосилен труд, особено за късо изложение.

Затова ще се изброят само няколко  идеи от съвременния живот, тъй като комиксистите са находчиви хора: Действия на персонаж за задоволяване на стомаха му и чрез тези дейности се превръща в герой. Или пък - извършване на най-големи подлости в желанието си за културно удовлетворение на свои естетически изисквания. Ревност, превръщаща в ад живота на любим човек. Извършване на убийство в името на любовта. Революционер, воден от омраза, става кумир на подрастващи. Омраза, подтикваща към подвизи и т.н. Оптимистичните варианти оставям за сътрудниците, които имат желание да творят в тази насока.   

Автор: Георги Чепилев