Екатерина Григорова: Отвисоко в печката пада дърво

...

Препуска мрак с най-тихите подкови.
Все още тъмносиня е до кръста светлината.
Последен цвят. Последен.
Но някъде наоколо
е влакът –
грейнало елече от прозорци
с връхчета елхови.
Онази мъничка жена с кръстосани игли
е Мойрата на редовете:
трижди спи над гледаната плетка.
А дядото със вестника разтворен
завива с две изсъхнали ръце
вечерята, притоплена на коленете.
Едно невидимо момче на рамото му
преболява.

Стихотворението е от книгата на Екатерина Григорова "Отвисоко в печката пада дърво"
ИК Жанет 45, февруари 2024 г.
Редактор: Петя Хайнрих
Оформление: Иво Рафаилов
Брой страници: 92
Цена: 15.00 лв.

Екатерина Григорова в Диаскоп

Литературно четене в Пловдив

9 април 2024 от 19.00 часа

Петното на Роршах

За книгата

"Запазена марка в литературата ще остане това обръщение „куче мое“, през което по най-топлия, личен и спокоен начин преминават стихотворенията в първата част на книгата - „Поетически диалози с кучето“. В такова едно пълно спокойно щастие полага читателя още първото стихотворение „Това е щастието“ - в нирваната на „да заспим на мрамора в градината/ в тази лятна нощ,/ в тази черна стая със звезди далечни“ – в което само пулсът между бялото на мрамора и черното на нощта, това свиване и изтласкване на кръвта, това дишане в думи – ни държат далече от това, което би означавала мраморната плоча под небето сред цветята, отделяйки се от буквалната картина. Това обръщение - „куче мое“ - обаче е много особено, ако го разчетем според т.нар. „фатичен код“ от теориите на Ролан Барт и Цветан Тодоров, който има за задача да постави началото на контакта и да го поддържа."

Веселина Василева, НБУ

"Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритие: „поезията не е спирала да се приспособява“. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия – едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци..."

Митко Новков

"Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ни дават сила и чувство за принадлежност. Фино поднесени моменти на прозрение за човешкото битие, за щастието, любовта, за осъзнаването на нашата мимолетност пред вечността на планината. Конкретика, съдържаща в себе си потенциала на безграничност."

Аксиния Михайлова

За автора

Екатерина Григорова е преподавател в департамент „Средиземноморски и Източни изследвания“ при Нов български университет. Носител на национални литературни награди, между които „Биньо Иванов“ (за принос в развитието на българския поетически синтаксис), „Славейкова награда“, „Морето“ – на сдружение „Лумен“ и др. Нейни произведения са преведени на английски, испански, италиански, хинди, бенгали и други езици.

Автор е на стихосбирките „Фарадеев кафез” (2013), „Дъска по мокрия пясък“ (2014), „Празна зора“ (2019) и "Отвисоко в печката пада дърво" (2024).

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника