по заглавие   по съдържание

КАКВО НЕ ДОСТИГА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КОМИКС

09.12.2013
Снимка 1

Една от важните цели на официалния сайт на комикс дружеството в Пловдив „Диаскоп” бе да създаде информационен център, който да подпомага българските автори в единението, особено през 2014 г., когато се отваря пазарът на труда и става свободен за всички граждани на Европейския съюз.

Очакванията на влиятелните личности е, че голяма вълна от наши сънародници ще напуснат пределите на България. Българският народ винаги е отдавал особено значение на връзките си с другите нации. Българският народ винаги е бил носител на идеята, че народите не бива да живеят изолирани един от друг; нито политически, защото това засилва омразата; нито стопански, защото е пречка на благополучието; нито културно, защото съревнованието е подтик за усъвършенстване на самобитните култури и образуване на обща културна съкровищница.

Въз основата на това българско разбиране стои идеята на сайта „Диаскоп” за равенство между авторите и взаимното зачитане, без което не може да се осъществят истински връзки помежду членовете в обществото. Ето защо, преди да започне реализирането на този проект, със съдействието на пловдивското комикс дружество през 2009 г. в тираж 80 000 екземпляра се напечата към в-к „Стандарт”, превода на международния Етичен комикс кодекс, който е и ръководен принцип на „Диаскоп-комикс” (виж раздела „За нас” в сайта”). Считахме за важно  българските автори да бъдат познавани и оценени правилно, за да има надежда техните художествени произведения да се търсят и да бъдат зачитани (но не индивидуално, а като общност).

Пловдив – южната красавица на България, има една добродетел, която заслужава да бъде известна и за която трябва да бъде поздравен: това е забележителният му дух на толерантност.

Може да се приведат много примери, от които проличава, колко многобройни възможности за връзки с чужбина имаме и как малко и случайно ги използваме.

Комиксът е тясно свързан със социалния и политически строй на обществата, с това, което се нарича колективна душа. Защото драмата се явява робиня на социалното състояние на обществото и изразява колективен характер. Ето защо, когато няма никакви идеи за изобразяване, комиксът си играе с формите, стремейки се да стане близнак на музиката и лириката. Драматическият комикс като изкуство се обръща към масата (тълпата) и той може да отразява само средни чувства, средни идеи, съществуващи в окръжаващата среда. Оригиналните възгледи и особените чувства не са негов предмет. От тези факти драматическият комикс става пропагандатор на интелектуално-моралното състояние на народа или дадена класа. Но не за да поправя нравите, а само да ги рисува. При социален и политически упадък или криза, драматичното и трагичното не издържат конкуренцията със сатирата, която се явява социален протест. При лиричните произведения от лични преживявания се забелязва също протест против общия упадък в обществото, но чрез неподчиняване на тези нови нрави.

Когато през 1991 г. в пробния брой на „Диаскоп” (в тираж 4000) се публикува епизод от „Дон Кихот”, с това се целеше да се покаже накъде върви през прехода изтощеният български комикс (по точно на незнанието накъде да тръгне след служението на социалистическата пропаганда). Т.е., когато старият рицарски дух изгубва своя блясък, тогава авторите на комикс герои започват да губят своята популярност и предпочитат мъглявостта на фантазията, или груби шеги. Всичко това е резултат от липса на обща морална атмосфера. Комиксите през такъв период не отговарят на никакви обществени чувства и стремежи. При мъртви общества няма комикс изкуство, едва при трансформиране и стъпване в ера на социален прогрес може да се стане свидетел на възраждане. Разрешаването на тази социална задача е в съгласуването на индивидуалната незвисимост с достатъчна обществена солидарност. Необходимо е за успех на комикс изкуството съществуването на идеал, общ за цял народ или общност. Защото еднаквостта на чувствата предполага еднородно общество или организация, на която  основата е справедливостта. В общества с анархичен индивидуализъм, не може да има общ възвишен идеал. Непрестанната борба на един против всички и всички против един, насилствено задушава благородните чувства на солидарност. Автори, неспособни да оставят на страна своята нищожна личност, творят смешни комбинирани произведения, видяни под микроскопа на егоизма. Но новото общество, което ще възникне с големи усилия от нашето,  се нуждае от нова естетика. Непоявяването на такива комикс произведения е особен признак, че се живее в изкуствена атмосфера. Рано или късно обаче такива художествени творби ще се появят и отправят към публика, която умее да цени тия широки чувства, свързани със съдбите на човечеството. Те не само ще показват грандиозни образи, но ще са и по-близки към нашето естетическо чувство, човешкото сърце и нашия ум.

Простата истина, че колкото си по-силен с власт или финансово, толкова ще бъдеш по-уважаван, ще отстъпи пред „най-добрия”. Физическата сила и умственото развитие спомагат за напредък, но предимно в материалната култура, която макар и много необходима, не е най-същественото за бъдещето. Основата в живота на всеки човек и всяко общество и народ е благородството на сърцето. Ето тия ценности трябва да се насаждат и отглеждат в сърцата на децата, любители на български комикси, ето това недостига при нас в борбата между идеалите на комикс изкуството. За съжаление  съществува една неприязън и недружелюбно отношение от страна на някои индивиди комикс любители спрямо  „Диаскоп”. „Диаскоп” има публикации за комикс изкуството от средата на 80-те г. и до днес с фантастичността на Георги Раковски се опитва да помага на подрастващите български автори. Винаги е било издание по писма на читатели и всеки автор, спазващ „Етичния комикс кодекс” се представя с желание и зачитане. Но пловдивското дружество води борба срещу непрекъснатото повтаряне на едни и същи неточни неща или нелогични прояви, защото това хипнотизира несведущите, а тази отрова разяжда верните традиции и схващания на досегашното наше комикс развитие. Нека подчертаем, че завистта е безплодие, защото желае да се понижават други, а нас не повдига никак, а желанието да бъдем по-добри създава в нас добри наклонности. Който не обича своите съграждани и колеги, такъв човек още по-малко може да почита другите народи и гражданите на чужди държави.

Творчеството не е еманация на рогови нараствания на ноктите, а невидими прояви на духа и труда. Молим тези българи, които плюят по проявите на „Диаскоп”, да доказват твърденията си в градивна критика или в качествени художествени произведения.

Автор: Георги Чепилев