по заглавие   по съдържание

157 ГОДИНИ ОТ РЪКОПОЛОЖЕНИЕТО НА ДЯКОН ИГНАТИЙ

19.02.2015
Снимка 1

На 7 декември 1858 Васил Левски приема монашество, а с него и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил. През следващата 1859 пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата "Света Богородица", гр. Карлово.

 

Със сълзи на очи апостоловата майка Гина Кунчева разказва на архимандрит Константин (по късно врачански митрополит) следния таен завет на своя син:

"Беше през великата събота, когато синът ми, дякон Игнатий, реши да се откаже от духовното си звание и ми каза: "Мамо, мене ме призовава народният глас, за да се притека на помощ на заробеното ни Отечество. Затова аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея..."

Тогава си свали расото и ми рече: "Мамо, вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе и когато чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопян и непогребан".

Тя и до днес стои в сандъка ми, отче. И затова, щом той е починал, както ми съобщихте, ще ви помоля да се погрижите да изпълним завета на любимия ми и незабравим син като се помолим на Бога за успокоение на душата му."

Тайният завет на великия апостол Васил Левски е изпълнен от приятеля и негов последовател архимандрит Константин. През февруари 1899 година, по случай 25 годишнината от мъченическата смърт на апостол Левски, вече като врачански митрополит, той произнася реч в съборната църква "Св. Николай" във Враца като описва накратко живота на родолюбеца и разказва за завета му.

По-късно този факт е описан в "Българска сбирка".

 

Първа публикация в "Диаскоп": 13 декември 2013 година.

 

Портрет на Левски - Дякон Игнатий (м.б., платно): Георги Чепилев, от изложбата "Нощна стража", Иконна сбирка - ГХГ, Пловдив,  2007 година

 


 

редактор: Христина Мирчева