по заглавие   по съдържание

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...: Изгарят в пожар дългогодишните литературни трудове на Петко Р. Славейков

20.12.2013
Снимка 1

Първият български комикс в „Чуден свят” е поема от Петко Р. Славейков.

Но този именит български писател бил сломен от невъзвратими загуби на литературните си трудове. През 1876 г. Славейков се установява като учител в Стара Загора. Отдалечен от борбите, уединен в кръга на своето семейство, той се предава на тих литературен труд. Започнал да класифицира и обработва събраните през годините фолклорни материали, като едновременно работил над географски и исторически речници за Балканския полуостров. Освен това: събирал материал за обширен български речник и приготвял за печат събраните български пословици – около 15 000 на брой. В Стара Загора написал и множество стихотворения, които  възнамерявал да издаде в книга. Но през време на Освободителната война в старозагорски пожар изгарят всичките му дългогодишни литературни трудове. До края на живота си писателят не е могъл да прежали тежката загуба. 

Когато диктува на сина си предговора към Български пословици, той, макар стар и изнурен, отново си спомня: „ Не мога да прежаля големите загуби, които ме сполетяха по отношение на книжовните ни трудове, които са невъзвратими, защото нищичко не избавих... Всичко друго пак може да се попълни, каквото е било, само това няма да се постигне никога... Работя уж и сега отново, но нито време ми остава, нито присърце вече имам, нито необходимата за това бодрост... През целия си живот съм си спомнял с тъга на сърце и сълзи на очи за този ужас. Аз направих всичко, което можах, да спомогна за удържането на града и в старанията си бях забравил за домашни, и всички книжовни съкровища, които стояха натрупани... Къщата, в която живеех, стана жертва на пламъците, а заедно с нея погинаха и покъщнината ми, и богатата ми библиотека, и скъпоценните ми литературни сбирки и трудове. В това число и 15-те хиляди пословици, които бях събрал от всички краища на общото отечество. Най-малкият ми син Пенчо си спомнил за големите тефтери, над които постоянно ме гледаше, че пишех и ги скътал нейде на по-скришно, но на празно... Близките ми едва са се избавили само с онова, що са имали на гърба си. Колкото загубата е моя, толкоз повече е и на народа, който се лиши от неоценими за него сбирки и трудове”.