ПРАЗНИК НА СВЕТЛИНИТЕ

24.12.2013
Снимка 1

Италианският живописец Кореджо фантастично изобразил лъчезарното сияние на Младенеца, което така осветява околността на помещението, че присъстващите овчари закриват очите си от небесния блясък. Той възпял и светлозарните небесни ангели, които размахвали крила от радост около яслата - как изливат омайна светлина върху нежния Младенец. Но в действителност славното величие в картината му е видимо само с очите на вярата.

„В древните китайски астрономически таблици е отбелязано появата на необикновено блестяща звезда, виждана 70 дни. По изчисленията на Фуке и Велезер, явяването на тази звезда съвпада с времераждането на Иисуса Христа. Също и в астрономическите таблици на индийците се споменава, че в края на свещения период, който обхващал 4320-та лунна година, е отбелязана появата на една нова звезда. По изчислението на тези астрономи, появата е същата – съвпадаща с времераждането на Христа.

В нощта на раждането на Христа ангели са Го възпели с химна: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лук.2,14). Витлеемските пастири, научени от Ангел Господен, отишли да му се поклонят. Мъдреци от далечния изток, водени от звездата, дошли – поклонили Му се и поднесли дарове: злато, ливан и смирна.” (из „Вечен календар” от Митрополит Иларион)

С изключителна яснота и простота иконите много точно разказват евангелския разказ. Движението започва от фигурата в долния десен ъгъл, описва кръг и спира в центъра на композицията. Иконите показват следните образи: св. прор. Исаия, сцената с „умиването на Младенеца от акушерката Саломия, широк пън с израснал зелен филиз, Духовната звезда, Светата Дева, св. Иосиф в дълбок размисъл и дяволът, предрешен като пастира Терсей, счупената гега, която разцъфва, флейта, пастирите и Агнецът, Мъдреците, Ангелите, пещерата, сено, вол и осел, обуща, цветя...

В „ПРАВОСЛАВЕН КОМИКС”, представящ „Духовната звезда на човечеството”, Христовата светлина и всички горе изброени мотиви от иконите са фокусирани така, че да се насочи композицията към снизхождащото движение на Бога и Неговата любов към човека.