по заглавие   по съдържание

Илко Димитров: "Искаш ли да си щастлив, недвойствен?"

27.12.2013
Снимка 1

1.

Искаш ли да си щастлив, недвойствен?
Открий подходящите понятия.

2.

Но защо да съм едно – не отделно дух и не отделно тяло?
Защо да съм едно, какво помага това, ще стане ли един
светът около мене, ще престанат ли да са отделно
световете на живота и смъртта?
Ще стане ли светът цяло, което
не мога да схвана, защото
няма да е смърт, но няма и да е живот?

5.

Аз не съм две, а само се виждам така, защото
гледам с една от частите си, с едното си око,
сякаш с него виждам по-добре. Ако отворя двете си очи,
ако съумея да гледам целия,
едновременно с всичките си части,
няма ли да видя друго? Едно друго,
което няма да са двете части, свързани в едно,
а нещо съвсем различно от двете заедно.
Ако гледам целия, няма ли да ми се вижда
вече необяснимо дребнаво, направо изкуствено
това разделяне – виждайки по-надалече,
голямата картина? Защото не може вечно
да продължава тази драма – човекът
да се вижда по-малко от това, което всъщност е.

7.

Както предизвикват поражения
пороите, насочвани неправилно, така
сегашната матрица на човека прави
водите да подкопават основите на мелницата,
вместо да завъртат камъните й.

18.

Каквото вътре, това и вън от човека.
Влиза Слънце, излиза Слънце –
не само лъч, не само топлина, не само залез,
а точно същото Слънце в човека,
преди той да почне да нанася
корекциите на съществуването си.

21.

За очевидното – сетива, за не-очевидното – разум и дух,
разум, дух и сетива за всичко останало.

23.

Разумът стана по-несигурен, а чувствителността
по-обемна, завладява досегашни територии на разумното,
същевременно добивайки увереност, която липсваше преди.
Научи ли се да измерва чувствителността, да и` придава
достоверност, тъй както прави с разума,
човекът ще разбере от какво се е лишавал, залагайки
не на цялото си същество, а само на една от частите си.

26.

Познанието се качва по човека като по стълба.
Най-долу, най-ниско е възприятието на човека, опряно
на ръцете и краката му. След него познанието се качва
на главата на човека. След него е
пълното познание на човека – съзерцанието,
което стои някъде над главата на човека,
без определено място и без орган.

38.

Гърците се усъмниха едновременно
в разума и възприятията като годни
средства за познаване, но само възприятията
продължават да стоят в позата на усъмнени,
сякаш разумът не е на човек, а на нещо друго,
съвсем различно. Невероятно е
как се появяват, как стават факт
и как изтляват идеите, сякаш
никога не ги е имало. Как взема връх една,
а противоположната ù остава в ъгъла, напълно затъмнена,
затисната от други, като нея затъмнени идеи,
ставайки на свой ред връх,
във времето, когато предишната се затъмнява.
Сега е ред отново на разума да се отдръпне.
Всичко това си ти!

 

откъси ог книгата на Илко Димитров "Това едно/Можеш ли го"
ИК "Критика и хуманизъм", София, 2013
редактори: Силвия Чолева и Христианна Василева
оформление: Румен Евтимов
 
 

илюстрация: Георги Чепилев

 


 редактор: Христина Мирчева