по заглавие   по съдържание

ЯВОРОВИЯТ ЕПИТЕТ

01.01.2014
Снимка 1

На 1 януари 2014 се навършват 136 г. от рождението на Пейо К. Яворов. Символизмът е вторият етап от модернизма в българската литература. При тази нереалистична литературна формация видимото е символизация на човешкия дух и чрез него се надниква в тайните на битието и човешката душа. Поетите символисти изразяват наранената, тревожна и противоречива душа на модерния човек. Атанас Далчев пише: „Прилагателните при Яворов играят изключителна роля... Те са почти винаги същественото в стихотворението”. В изкуството на комикса епитетите също, както при модерната поезия, могат да характеризират  и външното, и вътрешното. Ето защо„Диаскоп” представя  интересна старинна илюстрация на синтез от образ и слово по Яворов стих:

 

Бузки или - рози, мила,

Нацъфтяли,

Устни захар, шийка млечна, -

Но кому са радост вечна?
 

(Рисунката е от В. Бабатанов, а творбата е публикувана във вестник „Порой”)

 

От „Диаскоп”