по заглавие   по съдържание

Руският художник Александър Иванов - Предтеча на едрия план

06.01.2016
Снимка 1

Първа публикация - 05 януари 2014 година

„След това ние седнахме и аз започнах да подавам на Пикасо моите скромни подаръци: книги и фотографии. Правех това не без тайната надежда, че по този начин ще узная нещо за художника. Той внимателно разгледаше всичко, което му попадаше в ръцете. За Рубльов не каза много, защото е съвършенство, неподлежащо на обсъждане. Порази ме фактът, че той сам се спря на „Христос се явява на народа”. „Това е прекрасна композиция” – отбеляза художникът, сякаш се обръщаше към противниците на Александър Иванов.”

(из спомените на руски изкуствовед)

 

Три картини дават насока за размисъл относно съдбата на руския народ в исторически план. Едната от тях е „Христос се явява на народа”. Върху платното на Иванов са представени различни групи от хора. Те са се събрали на брега на река Йордан, за да чуят пророка на пустинята Йоан Предтеча. Питат го: „Какво да правим?”

Над тази творба руският художник Александър Иванов работи цял живот. Близо десет години от живота му преминават в търсене и избистряне на представата за образа на Христа. Десет години,  за да го изобрази на платното. Композицията сама по себе си говори, че художникът не е успял да реши задачата на живота си. Вярвал е, че Богочовекът е символ на хармонията, но да изрази тази хармония, да я въплъти в образ, той не е бил в състояние: фигурата на Спасителя е в далечен план.

Тургенев, в разговор с Репин, споделя, че Иванов има разсъдъчен прийом също като при учените (индуктивен). Той събирал всичко, което можел да намери като изображения за даден образ. От тях нахвърлял етюди и изрисуваното свеждал до един единствен тип, т.е. до портрета на дадената личност. Труд тежък и продължителен.

В композицията на картината предният план не е отделèн специално, въпреки че е разработен внимателно. От фигурата на юношата, излизащ от водата, стареца и „роба”, обърнати към главния план на действието, очите на зрителя трябва да извървят известно разстояние. Фигурите и направленията са натам. Пъстрият народ около св. Йоан Кръстител на втори план, е планът на главното действие. Действието - това са словата и жестът на св. Йоан, посочващ бавно идващата от хълма фигура на Христос. Пътят от св. Йоан Кръстител до Христос е подчертан от самотната фигура на Спасителя и единното направление към Него от множеството персонажи в народа - което е главният диагонален ход към дълбочината.

Кулисите от дървета определят втория план. Но те не закриват действието, те са веднага зад групата на светите апостоли и контрастират със своята топла зеленина с леките светло-сини силуети на планините от третия далечен план, където едва забележимо е нарисуван град Назарет.

Фигурата на Христос е преход от главния план към далечния и завършва пространствената връзка на действието. Допълнителен ход в дълбочината идва от плътната група на спускащите се юдеи до войниците, поглеждащи към Иисус.

И така пред зрителя се разчленяват плановете и диагонално се свързват.

Лявата част на картината представлява пластически най-масивната част на композицията. Движението в картината започва от долния ляв ъгъл - от крака на излизащото от водата момче. Тази фигура на юношата заема целия ляв долен ъгъл на композицията. След това движението нараства и в своята интензивност преминава през сложната ритмика в групата на апостолите като от центъра на платното – ръката на св. Йоан Кръстител, отива в дълбочината на композицията. В картината на Иванов силните ракурси на действащите лица намират оправдание в душевното движение. Това е многообразен порив от души и тела към Христа и друго движение на Спасителя към жадуващите спасение:

„И всички там гледат. Искат да видят Този
Който взема греховете на света.” ¹

В дясната част на картината движението е по-слабо. То идва от дълбочината към предния план, след това наляво към центъра и чрез фигурата на обърнатия с гръб също отива в дълбочината. Тази фигура на обърнатия с гръб и фигурата на св. Йоан Кръстител насочват движението в дълбочината – там където в задния план е Идващият.

Спокойствие в картината внася това, че св. Йоан духом узнава идването на Спасителя, т.е. погледите на  двете главни фигури  не се срещат телесно, но все пак се срещат. Ако Предтеча бе представен почти в гръб и се виждаше само част от профила му, щеше да има повече символичен характер и главното действащо лице по законите на мизансцена да е Христос, но такова разположение не подхожда за светец според източните канони.

Ако две главни фигури са равностойни по своята значимост, се поставя трета фигура, носеща разказен характер и намаляващ евентуалното драматично сблъскване както би се получило в описания случай. В това отношение фигурата на обърнатия назад гол мъж в дясната част на картината прави връзката на голите тела.

По този начин композицията е получила проста, естествена нетеатрална измисленост. Вътрешният смисъл тук извиква съдържанието, а не, че е безсюжетна картина или не по темата. Цялостта и стройността на групировката е основното изискване на художника в този сложен сюжет.

Както е известно, Иванов е продал в Рим множество фотографии на своята картина. Предполага се, че Дега е имал на разположение такъв образец и усвоява принципа на ивановската композиция. С усъвършенстването на този метод в композицията Дега внедрява в живописта едрия план -  основното изразно средство  на комикс изкуството и киното.

 


Бележки:

1. Из книгите на Митрополит Иларион

 

Автор: Георги Чепилев