по заглавие   по съдържание

Станчо Пенчев: Съвършени въпроси и съвършени отговори

07.01.2014
Снимка 1

Притчи

1.

Три неща спират полета на човека – казал мъдрец. – Страхът, нагонът и земното тегло.  Без тях, обаче, сме пчели без рой и искри без огън.

2.

Попитали един стар монах:

- Дядо, позна ли просветлението?

- Ех, деца, човек първо живее, за да види, после скърби за видяното, а накрая разбира, че е видял, а не е живял.  Това е пустотата.  Сега ме оставете да покълна в нея!

3.

- Какво е човекът? – попитали един мъдрец

- Сноп светлина в димен облак. – отвърнал мъдрецът – Който иска, не разбира, а който разбере – страда, че е искал.  Това е кръг, който търси средоточието си, но не иска да го намери, за да не се затвори завинаги.  А винаги означава страх, похот и стремление.  Не питайте повече, защото вашите сърца чакат да ги чуете!

4.

- Как да отличим желанията от стремленията на сърцето? – попитали младежи мъдрец.

- Пчелата има жило, но умира, когато го забие. – казал мъдрецът – Човекът е като нея.  Умира бавно от отровата, която изхвърля.  Страхът и желанията, деца, са просто земни изпарения.  Мъгла, която отслабва силата на светлината, но не и на времето.  А сърцето вярва само на светлината.

5.

Попитали един възрастен свещеник:

- Как  успя да станеш пример за другите?

- Първо не вярвах, че искам, после не вярвах, че мога, а накрая толкова се уморих от себе си, че пожелах да се променя.  Хората край мен първо не вярваха, че искам, после не вярваха, че мога, а накрая толкова се умориха от мен, че започнаха да ме сочат с пръст…

6.

- Какво е време? - попитали един мъдрец.

- Млечна каша за ума - отвърнал мъдрецат.

- А пространство?

- Детска люлка за тялото.

- А какво е единство на пространство и време?

- Точка за ума и запетая за тялото – отговорил мъдрецът. – Той не може да продължи, а то – не иска да го разбере.

7.

- Знаеш ли как е сътворен светът, божи човече? – запитали стогодишен пустинник

- С търпение – отвърнал столетникът. – Аз живях век, а съм способен само на миг себеотрицание…

 

илюстрация: Георги Чепилев

 


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Станчо Пенчев е роден на 13.02.1962 година в град Шумен. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски".

Автор е на книгите "Късна жена" (роман; 1993), "Отблясъци от капка вода" (фрагменти; 1995), "Слабостта на спасения" (притчи; 1995), "Сънни светилища" (разкази, притчи, сънища; 1997), "Властта на очите" (разкази, притчи, фрагменти; 2001), "Лунен купол" (роман; 2002) и "Сянката на вдигнатата ръка" (разкази, притчи, фрагменти; 2004), "Седем приказки" (2007), "Триада" и "Голяма книга на българските владетели".

Негови притчи и разкази са превеждани на чешки, немски, английски и френски език.

 


 

 редактор: Христина Мирчева