ЗА НЕУСПЕХА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА КОМИКС КНИЖНИНА

07.01.2014
Снимка 1

Въздействието на устната реч е силно, но не толкова дълбоко както въздействието на книгата. Устната реч е бързопреходяща, от нея справки не могат да се правят, проверки и повторения също. Синтезът от писано слово и визуална картина има голямо влияние върху съвременните читатели. Комикс творбата е с трайно въздействие и е изцяло в услуга на задълбочаването. За това днес комиксът играе голяма роля в следните насоки: просветна, пропагандна, забавление и т.н. Още от първите статии у нас за изкуството на комикса се носи един глух глас за преобладаване на слаба комикс грамотност сред българското население. За съжаление  тези хубави и важни статии не дават подробно средствата против причините за този неуспех на комикс изкуството в България, защото са напечатани през 80-те години. През онзи социалистически период изданията се реализираха изцяло от държавата. Още повече, че оттогава до днес въпросът не е побутван професионално, въпреки оплакванията из българската комикс общност. Историята на българските комикси не се познава, а всички опити за описването им в някаква научна форма са безсмислени до решаването на важните задачи. Това ще са напъни, които ще се предлагат на вниманието на неориентирани, но без силата да отстранят невежеството на комикс грамотността у българския народ и интелигенция. Толкоз печална е нашата действителност. Посетете в един български град или село домове и кажете в много ли от тях ще намерите книжнина от изкуството, символ на 21 век? Там, където ще се намери комикс книжнина или списания, не е ли предимно за деца? Много ли са у нас комикс изданията, пък и тия могат ли да се похвалят с много четци? Погледнете външния вид и тираж на съвременно българско комикс издание и той ще ви докаже слабата подкрепа. Обаче не съдържанието е причина, защото почти всички са с желание и добре направени. Причината е незаинтересуваността у нас. Фактите потвърждават, че и самото разпространение на българските комикси не е организирано. Ето защо българският потребител е мъртъв за комикс изкуството - може да харчи за всевъзможни удоволствия, но за комикси ще скъпи и стотинката си. Съзнанието му е слабо в тази насока и не може да разбере важността на деветото изкуство в съвременния живот. Затова не се чувства длъжен да го подържа чрез купуване, четене и разпространение. Безплатно раздавания комикс  е за предпочитане в съвременна България. А кой тогава е задължен да подържа българския комикс? За да съществува той, да се печата и издава са необходими средства и разпространение. Кой трябва да дава тези средства и кой трябва да купува български комикси? Като че ли остават само комикс сдруженията  да осигуряват публикации, хонорари и разпространение за творби на свои членове. Но колко са комикс дружествата  в България и възможно ли е те да се справят с решаването на  важните задачи?

 Комикс дружество „Диаскоп”- Пловдив