Стефан Кисьов: Американската измишльотина

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП

►

За първи път чу за него от Елън. Всъщност от американското културно аташе в България по онова време. Някой си Айзенхауер. Или нещо подобно. Във всеки случай Елън му обясни, че името му не се изписвало като това на американския президент, макар че звучало по същия начин. Тя, аташето и той седяха в едно кафене на булевард „Витошка”.

Те си бъбреха на английски, а той се правеше, че разбира. Тогава Айзенхауер го попита дали има имейл.

– Какво е това? – обърна се той към Елън.

И тя му обясни. Стори му се голяма измишльотина. По онова време той искаше да изолира Елън от Америка. Тя си имаше гадже там. Той беше българската му версия. Елън и Айзенхауер продължиха да обсъждат идеята му. Да се създаде поредица от преводи книги от български автори на английски. Освен Айзенхауер, той опита да привлече към нея и Марин Георгиев, собственикът на вестник „Литературен форум”. Идеята беше Елън да превежда българските писатели на английски, а Марин Георгиев да ги издава. Американското посолство трябваше да дава парите. Дрън-дрън. Беше измислил всичко това, за да задържи Елън в България. Беше лудо влюбен в нея. Така или иначе имейлът му отрови живота. Успя да убеди Елън, че в България я чака светло бъдеще като преводач. Марин Георгиев – че към него ще потекат реки от долари. Виж, с Айзенхауер беше по-трудно. Беше непревземаема крепост. Истински Форт Нокс. Пет пари не даваше за идеята. Но обеща да помисли. А с имейла изобщо не се справи.

Елън остана в България, но си направи адрес в Интернет за имейл. В някаква нещастна фирма с гръмко име на „Раковска”. И започна да ходи всеки ден там. Той имаше  чувството, че му слага рога с проклетия Бил Гейтс и неговото изобретение. Така или иначе с проекта нищо не се получи. Елън престоя шест месеца в България с надеждата нещата да потръгнат, но те дори не помръдваха. Вместо това левът скочи до небето и девалвира, а хората излязоха на улиците. Елън се прибра в Америка, откъдето си беше, но преди това му завеща имейла си. Заведе го във фирмата с гръмкото име и го представи на типчетата в нея. Ще си пишем, рече тя. Заминаваше за университета „Кълъмбия” в Ню Йорк и също щеше да има имейл. Така било в Америка. Всички имали имейли. Всъщност това нямало да бъда истинска раздяла. Все едно са щели да разговарят чрез имейла. И му показа как става. След това замина за Америка.

Така той се сдоби с имейл и загуби гаджето си. И се започна. Всеки ден ходеше в офиса над „Кристал”. Понякога имаше поща от Елън, понякога – не. Той пишеше и тя му пишеше. Беше щуро. В началото, после започна да откача. Ако не минеше през бърлогата с компютрите, денят му беше загубен. Беше хем истинско, хем лъжа. Елън му пишеше за Ню Йорк, за новите си колеги от „Кълъмбия”, той – за хиперинфлацията и новото правителство на Стефан Софиянски. За Марин Георгиев. Тя го наричаше „мосю льо директьор” и още се интересуваше от проекта, дори повече, отколкото му се искаше.

Любовта му се разгаряше. Тя живееше на авеню „Бродуей” в Ню Йорк, а той – на улица „Партизанска гора” в София.

Дойде пролетта, после лятото. Попита Елън дали иска да се ожени за него, въпреки че беше женен. Чудеше се какво ще прави, ако вземе да се съгласи, но тя така и не му отговаряше. Търпението му се беше изчерпало.

Замина с един приятел за Белград, където оня имаше магазини за дрехи втора употреба и квартира в квартал „Батайница”. Три дни обикаля сам булевард „Кнез Милош” и белградските кебапчийници, а вечер се прибираше гратис с автобуса в „Батайница” при разведената, русокоса хазяйка на своя приятел. Хазяйката му казваше, че прилича на „криминалец”, защото беше доста брадясал. И така си и беше, той сам не можеше да се познае докато се гледаше в огледалото. На четвъртия се обръсна и хвана влака за София.

Беше август и съвсем скоро изпи бутилката минерална вода, която си беше купил на гарата, а влакът едва се влачеше  в жегата. Запозна се с една българка от югославския Димитровград, която му разказа за пенсията на баща си, после с един бъбрив бургазлия, на който разрязали приятелката на парчета. В България всичко си беше по старому.

Още от гарата в София отиде в офиса на фирмата с имейла му. От Елън нямаше отговор. Отиде на море и си нае бунгало в къмпинг „Арапя” до Царево, където още първата вечер беше прелъстен от една анестезиоложка от „Пирогов”. На другия ден тя си тръгна, но го попита за номера на телефона му, а той й каза, че има и имейл.

– Какво е това? – зяпна тя.

Обясни й, плясна я по дупето и влезе в морето.

Да поплува.

Илюстрация за Диаскоп: @Георги Чепилев

Стефан Кисьов в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.