Христо Мухтанов: Макове

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП

►

Тя стоеше в градината. Старата къща зад нея изглеждаше разнебитена и напълно изоставена; от години в нея не живееше никой.

Дойдоха малко по-рано с мъжа ù. Той, улегнал човек със суров поглед и гъст мустак, не спря да мрънка по време на пътуването, докато караше, че предпочита да прекара съботния си ден по съвсем друг начин. Но тя мълчеше и гледаше през прозореца. Когато пристигнаха в селото, тя не му каза почти нищо; просто слезе и застана насред градината.

Къщата на детството ù. На баба ù и дядо ù, отдавна починали. На летата през осемдесетте, когато с родителите ù живееха в онзи тесен апартамент в града, докато родителите на баща ù продължаваха да живеят на село. Спомените сега се усещаха сладко-горчиви.

Мъжът ù надали я разбираше; не беше ни най-малко сантиментален. За него къщата не значеше нищо – дори възможен приход, защото кой щеше въобще да я купи в това забравено село. Вече всички си бяха тръгнали оттук – къде в градовете, къде в столицата, къде в чужбина. Е, имаше няколко заблудени англичани, които решиха да заживеят тук, но той не вярваше.

Можеше, мислеше тя, да се ремонтира. Да се превърне във вила. Макар че, съзнаваше, мъжът ѝ нямаше да се хване да го направи сам. Преди години баща ù ремонтираше всичко с двете си ръце – и по апартамента, и в тази къща, но днес, днес беше друго. А можеше дори да я отдаде под наем на някоя фондация; ето – вече имаше такива, които организираха артистични работилници, бягства към селата. Не, не искаше да я продава; не искаше и просто да я остави да се разпадне.

Стоеше в градината, а мъжът ù, запалил цигара, вече нервен заради това, че твърде дълго стоят тук, а тя мълчи - какво има да я гледа толкова, пускат я за продан и приключват - я погледна раздразнено. Тя усети погледа му и също отправи своя към него; срещнаха се и той сякаш застина – за първи път осъзнаваше колко много значеше това място за нея.

Тя се обърна отново настрани и се загледа в градината. Не беше поддържана толкова отдавна. В нея, освен бурените, имаше и няколко саморасли цветя. Тя направи няколко крачки и откъсна един от червените макове.

Фотокредит: @Диаскоп

Христо Мухтанов в Диаскоп

В последната година започнах постепенно да пиша проза, донякъде като продължение на текстовете в "Полюсът на живота". Дали заради желанието ми постоянно да се преоткривам и променям като автор, или защото на представянето ми в Търново Северина Плачкова, като една добра орисница, постави ръце върху мен и каза: "Христо, очаквам да чета твоята проза", не зная. Написах 14 текста, които нарекох "кратки разкази", макар да ми се струва, че всеки има своя жанрова особеност. Но смятам, че заедно са като парченца от калейдоскоп, които създават по-голяма картина. Всички текстове са в блога ми, а ако искате да ги прочетете, най-лесно ще е да отворите линка в първия коментар. (Х.М.)

Христо Мухтанов

От премиерата на "Полюсът на живота" в бар "Шрьодингер", снимка: Диана Юсколова

Христо Мухтанов е роден на 10.09.1991 г. Израства в гр. Лясковец, завършва гимназия във Велико Търново, а впоследствие магистратура в УНСС. Има отличия в младежкия конкурс „Веселин Ханчев“, в студентския „Боян Пенев“, както и в пловдивския конкурс за поезия „Добромир Тонев“. Първата му стихосбирка „Опити за еволюция“ излиза през 2017 г., като печели съпътстваща награда на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“. Втората му книга – „Триада“ се появява в края на 2019 г. През 2024 г. е издадена третата му книга - "Полюсът на живота", която включва кратка поетична проза. Негови текстове са преведени и включени в антологии на българската поезия на немски и на испански език. Текстовете му могат да бъдат прочетени в онлайн изданията „Кръстопът“, „Кадър 25“, "Диаскоп", „Нова асоциална поезия“, публикуван е в „Литературен вестник“, във вестник "Еволюция" и др.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.