ПО ЧУЖДИ ЗЕМИ: СКОВАНИЯТ ДУХ НА НАРОДА (по повод българското издание „Фараон”, излизащо „когато може”)

14.01.2014
Снимка 1

„Робите, родени в окови, не пеят весели песни и големи дела не вършат”

Началото на историческия живот на Египет се губи в дълбока древност. Безспорно е, че четири хиляди години преди Рождество Христово Египет е имал държавно устройство и високо развити науки и изкуства. Египет е бил „гара” на всички търговски страни от онова време. Тук се съединяват в един възел три части на света: Африка, Азия, Европа и се срещат най-будните и предприемчиви хора на света за размяна на знания. Не е за чудене, че тук трябва да се търси и основата на картинните разкази - в трите вида египетски писмености.

Климатът на тази страна е благодатен, а плодородието на почвата, напоявана от река Нил, е легендарно. Но животът на хората бил тежък – пословичен е египетският труд. Това - за милионната част от народа, а горе е бил безумният изтощителен за страната разкош на управляващите слоеве. Какво голямо богатство на духа по-сетнешните народи биха получили от Египет, ако неговото население не беше толкова оковано.

Потисничеството и насилието на фараоните просто задушавали хората. Масите били потиснати и политически, и икономически, и културно. Духът на личността не се развивал.  И философията, и религията на египтяните били средство за присаждане на тъпо равнодушие: свещенна книга на египтяните била „Книга на мъртвите”.  По време на увеселение и гощавки, в самия разгар на веселието, са разнасяли мумия – тялото на покойник. Така не се давало възможност на хората дори и временно да се освободят от гнета на смъртта. Почитали тайнствени човешки фигури с глави на: крокодил, на ястреб, на маймуна, на крава, на куче, на котка, на хиена... Стените на светилищата били дебели и без прозорци. Всичко това все по-силно обезличавало египтяните и отвличало духа им от живата действителност и жизнерадостно творчество.

Оттук се разбира, защо главни паметници в Египет са пирамидите и сфинксовете. Защото пирамидите – гробниците на фараонови мумии, символизират изсушения, здраво вързан и истински погребан творчески дух на народа. Древният Египет в продължение на векове издигнал невероятно големи камъни, но не дал нито една голяма идея. И все пак въпреки страшния натиск на общото робство, в тежките окови на духа, населението на Египет високо развило зародишите на науките: астрономия, математика, медицина, хидротехника, земеделие и йероглифната писменост.

У нас в България имаше едно издание "Фараон" - издание на Фараоните, с главен редактор: Ф. Фараонски, излизащ "когато може" с цена 3 лв. Подходящ образец за българско съвременно издание при съвременните условия.

 

„Диаскоп”