по заглавие   по съдържание

ДЕНЧО ВЛАДИМИРОВ: ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЕНИ В НОВИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ УЧЕБНИЦИ

18.01.2014
Снимка 1

Преди всичко, дами и господа, отвсякъде трябва да се изхвърлят едни такива вече архаични думи от българския език като “виждане”. Вместо “виждане” да се употребява къде по-глобално и по-демократично звучащата дума “визия”! Вместо „възможност” - „опция! Та нашите политици, телевизионни коментатори с такива нови, изпадали от дървото на демокрацията думи, се събуждат и заспиват!

Необходимо е да претърпи радикална промяна и материалът в учебниците и христоматиите  на нашите деца!

Като се започне още от детската градина!

Не върви вече в епохата на глобализма да ограничаваме представата на малките ни европейчета само с представата за такива явно вече остарели приказни образи като Баба Меца, Кумчо Вълчо, Кума Лиса, Ежко Бежко Зайо Байо, Охльо-Бохльо, Баба Костенурка  и други. Съгласете се, че тези герои от нашите български народни приказки, най-малкото вече не звучат по европейски. Затова е нужно вместо тях в христоматиите и учебниците да се поставят  историите на Мики Маус и всички останали герои от западните детски сериали като Патето Яки, Алф, Кики-Рики, та се стигне до Хари Потър и други  стойностни герои от еврозоната...

Същото се отнася и за песенния ни фолклор, за епоса.

Не върви например  вече да се предлага на вниманието на подрастващите народното парче “Крали Марко освобождава три синджира роби”. Нужно е  спешна преработка на това парче, народната песен, де, както й казват още по стара коминтерновска инерция. Да не говорим, че парчето, песничката, е съчинена неизвестно от кой автор  и изпълнявана векове без всякакво спазване на авторски права!!!  Сега коригиращо трябва в текста трите синджира роби да се освобождават не от някой си наш овехтял като визия и като опция герой като Крали Марко, а от освободителен миротворчески корпус на НАТО или коалиционни американо-английски сили /те поне напоследък се специализираха в освобождаване на разни народи/...

Крещяща е необходимостта да се изхвърли от учебниците и такава неадекватна на стремежите ни  към евроинтеграция и ново глобалистично мислене  парче като “Изворът на Белоногата”! Та, може ли, дами и господа, да продължаваме да учим новите поколения от българчета-демократчета с примера на тази Гергана, която се оказва така неконтактна в срещата с турския везир, и така неконструктивна и без визия и опция в перспективата за развитие на двустранните отношения с него?

Всъщност, парчето би могло компромисно да остане в учебния материал по литература, но след основна преработка - да се акцентира на отвореността  на тази Гергана към  света и нейната инициативност за всякакви контакти. Иначе няма да може да продължим успешно да се интегрираме със света - във време, когато толкова нашенки кръстосват света и имената им често слушаме да ни се съобщават от разни специализирани служби и комисари от чужбина, просто е абсурдно да възпитаваме българчетата с примера на героиня, която, представете си ужаса, не иска даже да напусне своя регион, община, селище, административен адрес, някаква си там бащина схлупена /строена навярно и без проектантска скица/ къща, с цветна градинка отпред! И същата тази Гергана, представете си, се оказва така ”задръстена” в отказа си да опита ноу-хауто, което ù предлага в офертата си  като  перспектива лиричният герой на творбата - Везирът! През цялото това време от конферирането ù с Везира, Гергана показва груба неконтактност с представителя на чуждия бизнес, потенциален инвеститор в нашата икономика...

Други места в христоматиите и учебниците по литература, които трябва да се преработят, това са  песните за  наши хайдути. Сами разбирате, дами и господа, че в глобалната борба с тероризма тези образи на нашите хайдути, с които ние толкова се гордеем, звучат в разнобой с мерките за сигурност, които се вземат  по летища, гари, където сигурно скоро пътниците ще бъдат разсъбличани като Адам и Ева и проверявани дали не носят кламер, и не дай си боже, топлийка или безопасна игла! Примерът на нашите хайдути вече не е препоръчително да се следва в условията на нова обстановка у нас и в региона - както е известно вместо да търсят политически диалог с паши и бейове, в диспути, в надигравания в биене на дузпи или  в регионални танци като ръченица или кючек, хайдутите си позвалявали съвсем терористично да отмъщават за убити майки, бащи, изнасилени сестри, годеници, причаквали са по пътни комуникативни места и лотове  турски потери с награбени от населението покъщнини, чеизи, обирали са ги и раздавали конфискуваното, по такъв даже неестетичен начин, на “сюрмаси”, както е писал неизвестният  техен народен пиар в песенни информационни жанрове... Накрая, както е известно, тези наши хайдути, под ръководството на терористични организации, разни тайни революционни комитети като този на Ботев и Левски, се вдигали на въстания, вместо да търсят  консенсус със съответния върховен турски главорез с регионално или всебалканско  значение, който би могъл да ги приеме в приемния си ден - ако не тях, то с предимство-младите им жени, сестри и дъщери!!!

Други места в учебния материал по българска литература, които вече не звучат актуално, са например и писанията, свързани с  руски писатели като  Лев Толстой, Пушкин, Лермонтов. Съгласете се, че с оглед на нашата преориентация към дивия Запад, о, пардон, исках да кажа Европейския, е просто вече съвсем неудобно въобще да отделяме място в учебниците за подрастващите за една такава, намираща се в противоположна посока страна като Русия !!! Пък и има още нещо: не ли  е ясно, че всички тия руски писатели са писали през цялото време с една - едничка цел - да разпространяват  влиянието на Руската империя по света. Не случайно  и тримата имат военни чинове, нали?  Напълно е възможно да са били  и сътрудници на някакво си тогавашно КГБ. А и днес всичките ни български библиотеки, и обществени, и домашни са пълни с техни съчинения, които продължават да разнасят  руско влияние. Ако не можем да влезем по къщите и да спасим там  живущите от  опасното руско влияние, то поне можем да се отървем от този проблем  от учебниците по литература....

Разбира се, със същия подход трябва да преминем и към оглеждане на съдържанието на пеенките в училище,на учебниците по музика.Там още не са изхвърлени от учебния материал разни съветски композитори като Гинка или Глинка, не си спомням точно как се казваше  господинът, там още са се окопали  и другари като Чайковски, Шостакович, Мусоргски, Рахманинов. Нямам сведения за техните военни чинове, но едва ли ще се изненадате, ако и те се окажат свързани с руското разузнаване, натоварени с оперативни задачи по разпръскване на  съветско влияние по света с крайна цел, както се пее в една тяхно парче - “и на Тихим океане свой закончили поход!”

Ох, колко много работа има още да се свърши в тази насока!

Наистина немалко свърши новото ни демократично диньознание, пардон, литературознание, за осветляване на литературната ни история и за стари, и за млади! Развъртя се революционно сатърът над налагани в продължение на десетилетия имена от тоталитарната ни литературна наука  като Ботев, Вапцаров. Ботев например  най-после бе изобличен, че в последния бой на Врачансикя балкан е бил с нелъснати ботуши и необръснат гладко. Появи се теория, че е загинал ухапан от усойница, а не че към него е бил изпратен турски куршум, тъй като турската воинска част в  близост била настроена  по принцип очевидно дружелюбно и гостоприемно към новопристигналите  от  съседно приятелско Влашко. Друг предполага, че Ботев е загинал от падане и получаване на фрактура на тазобедрената кост и поради липса на ортопедични услуги на ниво в тогавашната Врачанска многопрофилна  болница  си е отишъл от света, а не от приятелски турски куршум.

В  литературноисторическа разработка от наши дни изплува и потресаващ факт от биографията и на Вапцаров - о, ужас, представете си, скубеше си косата един автор пишман поет - изследовател на Поета - Вапцаров  бил понакуцвал и започнал да оплешивява !

Иди че, чети след такива разкрития тези автори, дето поколения са възпитавани със стиховете им!

Впрочем, за Вапцаров изплуваха и други факти. Например хипотезата, че бил служител на КГБ, генерал-капитан /имало било такъв чин за поети в КГБ/. Завербуван бил по време на нощна разходка под едрите звезди на Фамагуста. Агент на съветското разузнаване, кашлящ лошо, прикрит във фередже, дал на нашия поет първите инструкции, скрити в бонбон  от серията “ Бий кулака”. Агентурното име на Вапцаров било Морякът и с него той се подписвал тук-таме с цел да заблуди родолюбивата ни  жандармерия по онова време. Вапцаров бил  голям специалист да прекарва в разпалени  пещи на влаковете, които е карал, висши партийни функционери, предварително тренирани да издържат на високи температури...

Друг поет, Яворов, го изкараха човекът, кажи-речи чистокръвен циганин копанар.

Намериха кусури и на Смирненски, а и дядо Петко Славейков си изпати заради стиховете, посветени на Русия. На научна сесия един историк пред мен, изблещил гневно очи, го нарече - руски шпионин!

Всички тези капитални разкрития обаче все още остават встрани от вниманието на подрастващите ни граждани.

Да вземем за пример и романа “Под игото”, който в едно радиопредаване вече бе наречен поръчков, а авторът му - конюнктурен!

Сега остава да се реши най-после и проблемът с главния герой на този роман.

Какво е положението  в момента?

Зададе ли се на кандидат-студентски изпит тема “Главният герой в романа “Под игото”,  може да бъдете сигурни, че все така хиляди български момичета и момчета ще напишат единодушно  името на Бойчо Огнянов. Е, някои може да посочат и чаровния д-р Соколов, Рада Госпожина, та дори и Колчо Слепецът, Боримечката  като главни герои.

Но никой няма да се сети да назове най-после истинския главен герой на романа с оглед новите геополитически реалности около нас и в нас.А той, този главен герой от романа, е само един - Кириак Стефчов, този безкомпромисен представител на здравото еволюционно обществено мнение, труженик за интеграцията с официалната власт в Стамбул сити…

Назряло е време, когато с оглед евроинтеграцията ни и добросъседските ни отношения и комшулук с една бивша империя, да преразгледаме изцяло визиите и опциите си за такива литературни, щем не щем, дадености, каквато е и са романът “Под игото”.

Ако този роман не може да се преработи срещу много среб..., искам да кажа, много пари  от авторски колектив с глобално модерно мислене, то поне в учебниците веднъж завинаги да се  отдаде нужното внимание на неговия истински герой Кириак Стефчов.

Този особен българин Кириак Стефчов, който досущ като някои наши съвременни управници от “ерата на демокрацията” е давал своя принос в борбата с българи като Бойчо Огнянов, д-р Соколов, Рада Госпожина, Колчо Слепеца и Боримечката - вече все отрицателни на сегашния ни еврофон  герои!...

 

Илюстрация: Георги Чепилев