Ангелина Василева: Морска рапсодия в пет части

ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП

►

1.    

Сафридът беше подранил.

Рибарите 
излязоха със лодките на зазоряване
да срещнат първите пасажи,
гребяха право срещу слънцето
и чайките ги водеха към улова.

Но неочаквана светкавица
разкъса въздуха
и гръмотевица отекна.
Небето
се снижи на хоризонта
и след миг
дъждът го сля с морето.
Вълните бясно блъскаха брега
и вятърът превиваше на две дърветата.

Жените 
в църквата се втурнаха,
пред чудотворната икона на Свети Никола
коленичиха,
през сълзи молеха Закрилника
мъжете им да върне живи на брега.

Когато стихна бурята
без улов се прибраха лодките 
освен една – 
тя беше пълна само с мъртви риби.
Рибарят в нея 
нямаше ни майка, ни жена
за него да се моли.

Мъжете
дълго в кръчмата разказваха
за бялата ръка,
която от морето
риби в лодката му мятала,
а после го прегърнала през шията
и го отнесла някъде...

А плачеше в нощта
една жена,
която тайно го обичаше,
но пред светеца
можеше да моли само за един
и тя избра
бащата на децата си.

2. 

След бурята
мъжът ù
не влезе повече в морето.
Но вкъщи
също не го свърташе.
Позна тъгата във очите  ù.
Продаде лодката.
Изпи парите гневно
в кръчмата. 
Замина за града.
Не се завърна никога.

3. 

Децата ù пораснаха.
И всяко тръгна
в някой ден
късмета си 
да търси по света.

Останала сама,
тя се премести 
в старата рибарска хижа
на високата скала.
Прибоя 
гледаше с невиждащи очи
и се опитваше 
вината си да проумее – 
един бе жертвала
във бурята,
а всички
си отиваха от нея.

4. 

Той бе спасен!

Събуди се
на непознат бряг
под хладна сянка 
на дърво вековно.
Дочуваше 
шум на вълни. 
Загрижено над него 
хора се надвесваха,
вода и хляб донесоха,
подслон му дадоха
и питаха го нещо.

Но за какво
му беше туй спасение
щом не разбираше езика им,
не знаеше да има дом,
забравил беше своето име?

Единствено си спомняше
как някога 
една жена му беше казала
че го обича. 

И трябваше да я намери.

5.

Той не броеше времето.
Минаваха 
дни 
месеци 
години.
Заспиваше на път.
И сутрин
тръгваше на път отново.

В сезона на сафрида
една привечер стигна
в рибарско селище
и местните попита
къде 
би могъл да преспи.
Посочиха му 
бедна хижа на скалата
и той забърза,
бурята да изпревари.

Едва успя
по стръмната пътека 
да се изкачи
и първата светкавица
раздра небето.

Със нея 
една жена 
излезе на вратата.

И стана чудо, Господи!

Преди гърмът да проехти,
той се позна в очите  ù!

Беше го очаквала - 
дни
месеци
години.

И той си спомни    
своето име.

Фото: @Архив на Диаскоп

Ангелина Василева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.