Ангелина Василева: Последният квартален пощальон
18.02.2026
ПОЕЗИЯ
►
Време
Морето е същото.
Скалите
не са помръднали.
Но закъснява
момчето
с варената царевица
и не чувам
„Купете си скрежко на клечка!“
Камиларят
е отвел камилите
на друг плаж.
Майка ми и баща ми
са изчезнали
зад хоризонта.
Сестра ми и аз
кога сме пораснали?
Марки
Последният квартален пощальон
когато стане безработен,
ще си отиде от живота ти
щастливото очакване,
което ти се иска
да не свършва никога,
изгарящото нетърпение
с което бързаш
да разкъсаш плика,
интимната заобленост на буквите,
с която нечии пръсти
сякаш те докосват от разстояние...
Такива скъпи липси
не може нищо да ти замени.
Но най-нелепо е,
че в бъдещето
някой ще наддава
астрономични цифри
за марките
с размазани печати,
останали
на пликовете без писма,
на никого ненужни вече...
Фото: Юлияна Тодорова
Ангелина Василева в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.