Георги Чепилев: Деветото изкуство е синтез между време и пространство, между памет и въображение, между логика и образ
19.02.2026
History of Bulgarian comics
►
Настоящият текст стъпва върху български научни разработки от 80-те години на ХХ век, когато по обективни причини не бе възможно задълбочено изследване на същността на Деветото изкуство. Въпреки ограниченията на времето, тогава бе поставена оригинална теоретична основа, която днес може да бъде разгърната систематично.
Историята на комикса започва там, където историята на проблема за времето в изобразителното изкуство поставя своето начало: в египетските стенописи и релефи, асирийските и шумерските изображения; в архаическия релеф и вазовата живопис на Древна Гърция; във фресковите цикли, житийните икони, китайските и японските свитъци. Специфичното, което отличава комикса, е възможността различни събития да бъдат поместени в едно пространство – страницата. В момента на виждане зрителят възприема едновременно минало, настояще и бъдеще.
Този принцип е аналогичен на човешката памет: събитията, съхранени в трайната памет, могат да бъдат „пуснати“ едновременно за възпроизвеждане.
В Деветото изкуство, подобно на теорията на относителността, времето и пространството образуват единство. В това условно „четиримерно“ пространство точката определя не само положение, но и момент от време.
Отделната страница представлява вътрешно организирано единство от кадри. Чрез различни интервално-ритмически комбинации тя разкрива смисъл, аналогичен на логическата дейност на съзнанието.
Проф. Илия Бешков обяснява появата на пластичния разказ така: когато словото се развива във времето, илюстрацията, съпровождаща текста, разпада своята композиционна цялост в последователни фрагменти и се превръща в пластичен разказ.

Образната писменост не може да изрази абстрактното „дърво“, а само конкретен дъб или бреза. Затова единствено съвкупността от образи – ансамбълът – може приблизително да достигне означаващата сила на думата. Деветото изкуство е именно такава съвкупност – „многоклетъчна монада“, ансамбъл от взаимосвързани изображения.
Романите в картини и комиксите могат да бъдат разграничени в три основни вида:
1. Аналитични
2. Таблични
3. Механични
Към механичните принадлежат и играчките – предшественици на киното, както и самото кино.
Монтажът в Деветото изкуство се подчинява на законите на асоциацията по контраст, по сходство, по съседство, чрез механична връзка (ритмична, безсюжетна).
В българската традиция тези принципи са ясно видими – от „Контрастите в живота“ до „Преселението на душите“, от „Криминалните задачи“ в „Картинен свят“ до двукадровите композиции, при които обединението на образите поражда обвинение, опровержение или нов смисъл.
Изследването на зрителните измами – ребуси, гатанки, скрити картини – е важна част от историческия очерк. В тях се използват метафора, алегория, олицетворение и сравнение.
Съществуват два вида възприятие и разработване на движението: 1. Анализ и синтез на физическо движение; 2. Анализ и синтез на движение на мисълта.
Оттук произтичат хронологичен и ретроспективен порядък на действието. Комиксът може да представи движение в един миг, от който зрителят реконструира причините и последствията или да разчлени движението в отделни фази, подредени последователно.
Смяната на плановете в кадъра съответства на въпросите на разсъдъка:
Едър план – „Кой?“
Среден план – „Какво?“
Общ и далечен план – „Къде?“
Детайл – „Защо?“
Така пластичният разказ следва логиката на мисленето. Паметта включва запазване на душевни явления, възпроизвеждане и подреждане.
Образите могат да се използват като спомени или да бъдат преобразувани чрез фантазия.

Логическата дейност на ума – съждение, абстракция, обобщение, лежи в основата на съчетаването на кадрите. Умът анализира предметните отношения; разумът обобщава, поставя цели и установява нравствени начала.
За да възникне факторът време в изобразителното изкуство, е необходима най-малко двойка изображения – „преди“ и „след“.
Подреждането на поредици е акт на съзнателен избор, основан на логически съответствия и вероятностни оценки.
Криминалният жанр се изгражда върху престъпление и неговото разкриване. В българската традиция той се проявява чрез двукадрови „криминални задачи“, където напрежението е между ума на престъпника и ума на следователя.
Разграничаването между движение, дробно действие, действие и дейност е съществено за жанровото разбиране. От серията „Бълхата“ до гравюрните цикли на Домие и Хогарт, се вижда преходът от фаза на движение към цялостен графичен разказ.
Важно е да се подчертае, че от видовете възприятие на движението в Деветото изкуство се оформят и жанровите разновидности. Пак ще се каже, че те се изграждат върху разграничаването между движение, дробно действие, действие и дейност. Когато едно движение се разчлени в отделни фази, една от фазите, т.е. една от промените в движението, е единичен физически или психически импулс без смислово съдържание. Такъв е случаят в серията „Бълхата“ – кучето се чеше в различни пози, всяка рисунка е фаза, но в съвкупност всички фази на движението изграждат малко смислово цяло, което се нарича дробно действие.

Действието пък предполага сбор от дробни действия с причинно-следствена връзка, преход от ситуация към ситуация. В гравюрните серии на Домие или Хогарт всяко изображение е самостоятелен епизод, но в поредица те образуват завършен разказ.
Дейността е по-висш порядък – система от повтаряния на действия по план, обединени от цел, идея или социален контекст.
Следователно жанрът в Деветото изкуство не се определя единствено от темата, а от начина, по който е възприето и организирано движението. От единичния жест до цялостната дейност – именно тази степен на организация създава жанровата структура.
Деветото изкуство е синтез между време и пространство, между памет и въображение, между логика и образ.
То е система от съчетани кадри, организирани според законите на мисленето и асоциацията.
Разбирането на тези принципи е първата крачка към изграждане на българска школа, която не само да продължи традицията, но и съзнателно да я развие.
Текстът е адаптиран откъс от доклад на Георги Чепилев, представен на международна научна конференция.

Очаквайте Урок №1:
Основата на образната писменост или как се ражда история в картини – от първоначалния замисъл, с който започва развитието на мисълта (който не бива да се смесва с анотация), през генерирането на идеята до нейното формулиране в резюме, наричано в практиката на сценаристите „синопсис“.
В урока ще бъде включено и приложение с анализ на рисунките в художествената система на френския художник Антоан Вато.
►
Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"
За професията Комикс артист / Автор на графични романи
Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"
History of Bulgarian comics - Plovdiv 2019
Визитна картичка на Диаскоп
Благодарствено писмо

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.