по заглавие   по съдържание

Изкуството ни прави културни хора

12.10.2012
Снимка 1

 

Култура означава обработване, възпитание, подобрение. Днес големите държавници, дипломати, общественици ги виждаме необикновено раздвижени. Правят се позиви да се работи с нови мисли и нови средства за културно творчество и сближаване на народите. В тая насока работят съответни организации почти у всички държави. Тия организации се ръководят от устави, които понякога са препятствие за постигане на желаната цел. Въпросът е: не е ли нередно  ако се  наруши точка от устава? Ами, законът казва да не се лъжи / дори и в съда дават клетва/, но ако някой психичен преследва невинен човек да го убие, и ме попита - къде се е скрил? Дали да наруша закона или не, глупаво е да се поставям на мястото на Хамлет.

Какъв е нашият живот? Как той се развива? Какви са нашите планове, желания, стремежи? Живот, творчество, борба за добро, а как и какво движи живота на милиони хора? Какво мечтаят? Какво търсят? Кое ги задоволява? Дреболии, но малкото камъче кола преобръща. Ето темата на предстоящия комикс на "Диаскоп". Този болен въпрос не важи за авторите на комикси. Защото ние започнахме да работим в страна-пустиня. Или на ледници, като на Антрактида. На нова, още не открита земя. Увлечени с радост желаещи да работим за нов, красив живот. Българските автори на комикси не са грабители, не са дошли да опустошават своята страна или света. Те искат да оживят един заспал край. Да помогнат на сънародниците си да станат сити и доволни. Те се чувстват длъжни да будят силите които спят в душата на народа и да дадат на общо европейското и цялото човечество нови културни работници - творци на разумен, красив и радостен живот. Но държавната статистика ангажирана и затворена в своята си бюрокрация, не обръща внимание на новото изкуство и не забелязва неговите възможности и необикновения брой даровити младежи. Целият културен свят радостно посрещна падането на Берлинската стена. Очакваше да види, какво ще донесе на света това сближение на народите, какво ново ще се каже на голямото културно семейство. На какво са способни регионите, как разбират живота. Какво искат от него и какво могат да му дадат. Но новодошлите не проговориха. За какво да говорят в неподходящите условия поради нерешени задачи на някои или някого? И тук се показва крахът на даден народ. Неспособността му да въплъти в живота своите мечти и блянове. Макар и родени с таланти сред самобитна традиция, нямат условия да осъществят в живота своите идеали. Грозна действителност, народ-гробница. Защото няма свои творци на нов живот, не разполага със сили които създават нов дух и ентусиазъм, които да поставят нови възвишени цели на живота. Какво могат да направят единични творци богати с "кислород" сред прогнили  бюрократични отношения и изтощен народ? Ядем пъпеш след пъпеш, измъчвани от непоносимия ден на живота. Животът на българският автор на комикси е изяден от тези и тези, от еди коя до еди коя година. Изяден от дребнавостта и прогнилостта на условията, затова виждаме хора със слаб и неподвижен дух. Масовата култура... Как  възпитава тя у нас и как се възпитават народните маси? Какво е култивирано в душата на народа - духът на красотата, радостта и хармонията, или духа на хаоса, злобата и разрушението? Липсата на принципи лесно създава анархия в мислите и чувствата. Плод на всичко това са размирици които раздрусват устоите на обществото. Корен на нещастието  е  старите понятия, обществени структури, отношения и т.н. които са като стари износени дрехи. Трябва да се кроят нови обществени, народни, семейни и лични дрехи. Дава се  днес у нас общо образование, без да подготвят младежите за живота. А какви комикс училища има по света. Лесно е да се надяват подрастващите за работа, ами тази която се предлага в живота изучава ли се в училището?

Всички забелязваме дълбоката промяна на условията за живот вследствие все по-голямото развитие на техниката. Хиляди години човек е съществувал в една природна среда с минимални промени, като е развил у себе си обичаи и характер съобразно тази среда. Когато се развива техниката, тя донася изменения, които, в сравнение с това, що е било преди, се струват огромни. А влиянието на новата среда върху духовния живот е значително. Голямата техника направи възможно огромното струпване на хора, големите градове, в които пространството силно се стесни. От тук - необходимостта от най-голямо организиране на стесненото пространство, за да могат всички да живеят в него, и оттук отделното развитие на организаторската способност. Освен това чрез голямата техника, общуването на хората се ускорява и се изменят отношенията помежду им. Индивидът е в постоянен контакт с много други индивиди и с всичко, което става в целия свят. От тук - голямото разходване на психическа енергия и постоянно напрежение. Развитието на техниката дава възможност на обучение и популяризиране на знанията за всички. Чрез това се разкрива величието на творческата сила у човека. Човешките творби удовлетворяват жаждата за живот и желанието за сила у човека. Това е проблемата за отношението между техниката и културата, тъй като човек е преди всичко културен творец и тъй като в социалната действителност нищо не е изолирано, а всичко образува едно цяло. Отношението техника-култура се представя като влияние на културата върху техниката и на техниката върху културата Техническите постижения играят главна роля при разпространението на културата. Но това не ще рече да считаме културата като проста функция на техниката. Една култура, развита не само хоризонтално, но и вертикално /т.е. за колкото се може повече хора/ не може да бъде създадена без напреднала наука и техника. Но техниката е материален израз на една идея, една частична страна от творческата сила на човешкия дух. Изкуството пък е израз на една идея. Техниката освобождава духа от някои тежки трудове, за да може той да се насочи към културно творчество. Творците на попарта съзнаваха, че ако цялата дейност на човека се заключаваше в задоволяване на ежедневните му жизнени нужди, не би могло да се достигне до никаква култура. Само ако задоволяването на тези нужди се повери на техниката, човек става способен за голямо културно творчество. Те виждаха в техниката демократизираща сила. Техническият работник не е вече древният роб и той получава повече почивка, която може да запази за чисто културни занимания и развлечения.  Анди Уорхол в интервю от 1963 г. изразява духа на тази прогноза по следния начин: " Всеки може да се осъществи в каквато насока желае... дава възможност да правя едно днес, а друго утре...". Разбира се, при една добра социална уредба. Следователно, между многото последици техниката има и тази за духовното сближаване и сприятеляване между хората от различни части на света. Днешните управници трябва да се съобразяват със специфичността на задачите, така например много животни нямат уши, но схващат звуковете по най-различен начин. Например слуховите органи на скакалеца се намират в предните му крака. С тях той слуша. Когато  му се отсекат тия крака, той оглушава. Мнозина отъждествяват анархизма с най-голям безпорядък. Това е една грешка. Защото трябва да се прави разлика между теоретичен и практичен анархизъм. Всеки който познава българската история ще направи разлика за реакцията от неволите у българския народ, в който не се забелязва нищо нихилистично като у други държави. Но тогава нашия народ стоя осъзнато пасивен / знаейки тежката съдба която ще очаква и него/, само за да си отмъсти на заможните. На заможните, защото през средновековието с думата бог-ати, народа наричаше онези, които се стремяха да изпълняват Божиите наредби за съпричастност към живота на бедните. В днешни дни не успяваме да следим напредъка на науката и техниката, разните видове открития на всички отрасли на човешкия бит и все пак не знаем, какво трябва да правим, за да облекчим човешкия живот и създадем нашето благополучие. А с това нещастието не само, че не се е намалило, но се е увеличило. За това световните летописи проповядват горчивата истина, че времето на най-голямото развитие на науките, образованието, гражданствеността съвпада с времето на падането на държавите. Защото "Сърцето има своите доказателства, които разумът не знае" е казал философът Блез Паскал. Но има и такива потребности, които науката, техниката и политиката, не само не са в състояние да удовлетворят, но и съществуването на които те даже и не подозират. Съвременните народни водачи и общественици не отстраняват тези неизбежни въпроси, които старите форми не са в състояние да разрешат. И следствие на това липсва благотворен напредък в живота. Когато Леонардо да Винчи се опитвал да докаже, че живописта е изкуство и наука /защото през онова време тя  не се смятала за изкуство/, неговите доводи възбуждаха само съжаление у учените. С високомерен тон го питаха къде е учил, а сравнен с тях той стои много високо. Неговата наука за живописта има огромно значение през вековете и днес, да не говорим за изобретенията му. В България вече 30 години има теория за изкуството на комиксите. България е сред първите страни защитавали комиксите като изкуство и наука. Но в старите български устави няма такова изкуство, затова комиксите - езикът на нациите в България няма как да се подпомогне. А как ще се интегрират младите? Как да участват в състезания? Нали първо трябва на регионални, после национално ниво и т.н.

И митологията на всички народи, и Библията, и науката, и философията говорят: Животът се е явил и се развива из първобитния хаос чрез своята вътрешна хармонична сила. Тъй като издание "Диаскоп" имаше по план  направата на комикс върху темата "Общество" , то календарът за 2013 г. е на тема "Създаването на света" според наследството от стари български щампи. В началото има идея да се отпечата във впечатляващ тираж, но се реализира само за роднини и приятели. Изключително любопитно е, че го няма и логото на "Диаскоп", а само емблемата.

В дебютния си комикс към списание "Чуден свят" през 1980-81 г. нарисувах кадър: два профила в автомобил движещ се наляво. Целият кадър заедно с колата, бе завъртян така, че погледите на персонажите да се насочат към долния ляв ъгъл. Така се представи идеята за рязко дръпване на спирачките и спиране. Това обаче въздейства на тези народи чиято писменост е от ляво на дясно. Художествената комисия направи забележка, да се съкратят броя  на страниците, и се наложи преработване. Този кадър, макар, че го ценях, отпадна защото всичко ненужно в комиксите не трябва да се допуска. Предпочетох да отпадне той заради нееднозначното разбиране от различните народи, все пак комиксите са международния език на нациите. Науката за движението на погледа също влиза към комикс специалностите.

Ето текстовете под показания класически български комикс от Павлов по поговорки:

1.Луд свири, луд играе.

2. Пременил се Илия, погледнал се пак в тия. /реформите.../

3. На гол корем пищови. /Никита джебчията/

4. На бодлива крава Господ рога не дава.