НОВИ КНИГИ: Иван Христов и "Американски поеми"

ДУМИ ЗА КНИГАТА

Поезията на Иван Христов казва много повече от това, което казва. Основата на айсберг, това, което не се вижда с просто око, е това, което държи видимото над водата. Измамната простота на тези стихотворения ни въвежда в един свят, света на истинската поезия, който едновременно ни изненадва, вижда ни се нов и неочакван, и същевременно е нашият свят, света в който ние живеем тук и сега. Иван Христов открива Америка както се открива простият факт, че живеем. Това е неговата Америка, това е неговото откритие, това е Иван Христов – един чудесен поет, който ни казва много повече за нас самите и за себе си, отколкото осъзнаваме.

Владимир Левчев

И в тази книга Иван Христов следва присъщия за него биографичен код. И тук, подобно на „Бдин”, лирическият герой споделя дълбоко-субективни преживявания и личен опит, но за разлика от „Бдин”, където действието се развива в един град на границата между действителността и фикцията, тук то протича на два и най-вече между два континента – Европа и Америка, България и САЩ. Любопитно е обаче, че тук поетът по-скоро се връща към теми, които са налице в „Сбогом деветнайсти век”, а не в „Бдин” – а именно боравенето с една национално-културна проблематика, която беше особено симптоматична за българската поезия на 1990-те години: феноменът Америка се осмисля чрез един контекст, зададен в българската традиция от Алеко Константинов та до Христо Явашев (Christo).

Пламен Антов

Съвсем заслужено в тази стихосбирка се чува влиянието от гласовете на американски автори като Т. С. Елиът, Алън Гинзбърг, Чарлс Буковски, Джак Керуак и Уилям Бъроуз, но те не са наготово привнесени, а са трансформирани с оглед на опосредяване и сравняване на български и американски контекст. Общата поетика на книгата насочва към една наративна поезия, но тя си служи със силни матафорични обрати. Финалите на текстовете добре извеждат надредната поанта, така че конкретната ситуация придобива неочаквана метафизична дълбочина.

Камелия Спасова