Урок по Деветото изкуство: Драматични контрасти в темата за Априлското въстание

Наука за Деветото изкуство

►

©Урок №3.

Настоящият урок е част от поредицата „Наука за Деветото изкуство".

В историята на народа има мигове, в които страданието се превръща в жертва, а жертвата – в начало. Така стои и Априлското въстание от 1876 година – като трагичен връх, от който изгрява нова България. За онзи, който желае да се учи да създава графичен роман, тази тема е школа по драматични контрасти. Основата може да бъде намерена в две велики творби – словесната хроника „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов и живописното платно „Баташкото клане“ на Антони Пиотровский. 

"Ти загина, изчезна от лицето на земята, но на твоите развалини възникна нова България. Ти принесе себе си в изкупителна жертва за благото на целия народ".

Събитията от Априлското въстание 1876 г. изобразяват живота и подвига на народа в преломен момент от историята. В сюжетно отношение картината се намира в пряка зависимост от глава из книгата на Захари Стоянов, разказваща за един от важните моменти на събитието — зверската разправа с мирното население на село Батак. Повествованието е създадено през контраст: човечност, мъжество, готовност за саможертва на българите и животинската свирепост на угнетителя. Захари Стоянов съчетава психологически анализ, саркастически характеристики (за предателите и палачите), философски разсъждения и величествени природни картини. Писателят с ужасяващи подробности разказва за жестокостите, за да покаже злото, от което героите патриоти искат да избавят своя народ. Монументални са образите на Бенковски и Обретенов, които скърбят за невинно пролятата кръв. Изразните средства на повествованието са достоверни спомени с романтична приповдигнатост и патетична тоналност. Ужасяващите подробности целят да предизвикат гняв и ненавист към предатели и палачи.

Иван Вазов вижда в поразително живата картина на Пиотровский блестящо изпълнение на замисъла. Картината предизвиква удивление, заедно с чувството на скръб и негодувание. Изображението се строи върху драматични контрасти. В хрониката те са многозначителни, но в картината контраста е само един: беззащитност на обречените на гибел и зверска жестокост. 

Какви са подходящите изразни средства за тази тема? Богатството на ритмично пластичните решения на рисунките трябва да предизвикват аналогия с музикалните произведения в романите в картини: щрихът да звучи или в темп на „стакато” или рязко да изменя своя ритъм и направление, да преминава от тънки щрихи „пиано” към „фортисимо” – т.е. черни петна и дебели щрихи на предния план. Такава нервно остра техника остроумно се пресича с трагичните образи, в стил класически реалистичен роман в картини.

Пейзажът също не е равнодушен фон в картината на Пиотровский, а контраст от нощна тъмнина и зловеща светлина — пожарите на запаленото село осветлява страшните лица на палачите. Платното е разделено на две по диагонал от река — от горния ляв ъгъл към долния десен. В горната дясна част са потънали в сянка палачите, които се наслаждават на горящото село, безобразно хохотат над убитите, делят откраднат добитък сред трупове на полуголи български жени, отсечени глави и други видове жестокости.

Нека разгледаме  името на селото Батак, то произлиза от паток или патица, която види началото си от поток. В картината виждаме реката в центъра на композицията да разделя платното на две части. Има един български комикс, който се казва „Шуми Марица”. Бих искал да го припомня точно тук, по повод реката в село Батак. Нарисуван е от дете Трендафилчо. Малкото дете, оставено на свобода да твори, без да познава творчеството на Пикасо, ни представя кубистичен комикс. Рисунките в комикса му не притежават силна пространственост. Последователно подредените хоризонтално кадри въздействат с нематериалния си характер и в това положение са много по-високо художествено, отколкото неестественото редуване на реални пространства в комиксите, наподобаващи циркови плакати. Ето защо съпоставянето на материални предмети при Трендафилчо дават необикновена информация и разказ, а психологическо произведение с послание. Авторът е може би на 4 или 9 години, но успява да създаде смисъл в своята поредица от картинки, подобно на думите и ритмите в поезията. Защото в стиха думата променя смисъла и стойността си от мястото, което заема, а при Трендафилчо — от пространственото място във фразата на комикса.

Вие знаете, че Пикасо и кубистите унищожават анекдота, т.е. повествованието в живописта. От комикса „Шуми Марица” могат да се извлече интересна представа за света. При съчетанието на йероглифите, напр. рисунка на вода + изображение на око = на глагола плача, а водата е образ на народа. Значи от два материални предмета се получава идея за глагол или някаква абстрактна мисъл. Но съчетаването на картините при Трендафилчо е, както се каза, организирана реч и както многоточието в поезията, така и при тази визуална поезия от празните полета на рисунката предметите приемат различен смисъл. Пикасо в кубизма не се интересува от анатомията, затова и в комиксите няма значение виртуозното рисуване, а резултатът от съвкупността на предметите и тяхното послание.

Комиксът е по стихотворението на Вазов:

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.

Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
и враг да победим!
 
Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим!

В лентата  виждаме  две теми. В първото изображение  темата е „водата”. Нарисувана от Трендафилчо бурна, мътна и просторна. Водатата е образ на народа. Говори р. Марица, но нейният говор е студен и не утешава. Защо, се питаме? Малкият български художник ни отговаря, като не ни представя очакваното от иероглифната писменост „Око”, но плачеща със сълзи вдовица. Т.е. показва ни веднага действието, което очаквахме да отгатнем. И започва една еволюция на елементите, наподобаваща музиката. И в поредния кадър се вижда вдовицата, смъртно лежаща, а кръвта и „тече ли тече”, както се изразява гениалният Ботев. С тези 3 кадъра Трендафилчо превръща визуално р. Марица в символ на мъченическия възход на България. Сякаш е отсъдено на тази прекрасна река да бъде вечно тъжна. Скръбта и страданието са неин жребий и безмерна печал покрива чудния й лик. Ние пак се запитваме защо, тъй като в комикса се развиват две теми. Втората тема е приятелството. Първоначално в сирачетата, държащи се за майка си вдовицата и представени хаотично в нишка, намаляваща в дълбочината не само перспективно, но и по възрасти. Жената до прозореца като кръст и вратата, т.е. „под покрив” обозначава „очакване”.  И в последния четвърти кадър сирачетата на България са представени организирано размножени във воински  редици, обединени около своя генерал. И ето го отговорът на Трендафилчо: Защото много пъти през вековете р. Марица е видяла смутни дни. Изпитала лютите войни на траките срещу завоевателите,  помни бурните нашествия на племената от великото преселение на народите, помни бурни нашествия, и нейните води са обагрени  с човешка кръв от ожесточените битки през вековете. Река Марица в комикса се вълнува, плаче и въздиша, стене и ридае окървавена.

Поуката е следната: Нашият народ страда от един голям недостатък, който не само пречи да се проявят напълно неговите добри заложби, но често ни причинява нещастие. Българите имат склонност да не търпят силата на авторитета. Доверието им бързо се разколебава и се появява движение за разрушаване на йерархията. Тази особеност се забелязва във всеки исторически момент - в основата на умствения подем се забелязва скритата тенденция да се обезценява всяко дело. Комиксът изтъква, че този недостатък се дължи на слабо развитото у българина чувство на обществена дисциплина и нездравото му държавно съзнание. Най-вече на склонността му към прибързани заключения и самонадценяване. Страстта на българите към отхвърляне на нормативната тежест на обществения живот и подронването на авторитети днес е вече съвсем в реда на нещата. Преживяваме даже и такова печално време, в което талантите на велики български творци също се отричат. Няма по-голямо зло от зловещия черен призрак на раздора. Той е бацилът на разложението, за разпада на семействата, обществени организации и държави. Силата идва с единодушието.
Нека потърсим кои са и първите опити по трагичната тема в българското Девето изкуство? Намираме ги в началото на първото специализирано издание за Девето изкуство в България – „Чуден свят”.

Макар и не особено голямо по обем, литературното творчество на Васил Друмев оказва силно въздействие не само върху писатели (сред тях и Иван Вазов), но се оказва важно и за развитието на българските комикси. Известно е, че първата хонорувана поръчка за български роман в картини е по повестта „Нещастна фамилия“, възложена от редакцията на „Чуден свят“ (адаптация Змей Горянин, художник Кирил Буюклийски). За съжаление комиксът, макар и нарисуван, не се отпечатва, а е заместен от „Изворът на белоногата“.

Редакторите на „Чуден свят“ предпочитат темата „чужденецът и хубавите българки“ пред първоначално замислената тема за нещастните фамилии. С този избор те насочват новото за България изкуство към ориентацията на българската култура към битието на другите.

Причините, поради които отначало е избрана „Нещастна фамилия“ за първи български роман в картини, са свързани с това, че текстът на Васил Друмев е бил замислен като роман, макар и да не е станал такъв. Екипът на „Чуден свят“ се е колебаел между Ннещастието като доминанта в живота на българите (разкъсано родно пространство, знаци за убийства, насилие, грабежи, палежи, кръвни данъци, отвлечени и насилени деца — въобще българските фамилии, кръстно разпънати от беди и смърт). Идеал за достойно човешко поведение, и то в робска епоха, когато изборът на самостоятелен път е почти немислим. Избрана е втората идея, където генерален проблем е изборът на ценностна система.

За „Нещастна фамилия“ трябва да се има предвид, че това е първата българска повест на български език — из нашия живот и страдания. Тази творба на Васил Друмев хвърля мост към миналото и свидетелства за приемственост, защото повест — не измислена, а истинна — са писали още Софроний Врачански, Неофит Бозвели и Георги Раковски. Но онова, което прави особено впечатление, е че В. Друмев предусеща тогавашните скромни възможности на психологията според общото равнище на естетическото съзнание и откроява събирателен образ — колективен герой, символ на страдащия български народ. Тоест липсва един-единствен главен герой. Това е от особено значение за българските комикси, защото подобни търсения в киното, на по-късен етап, откриваме у основателя на интелектуалния монтаж Сергей Айзенщайн — също чрез идеята за колективния герой.

Страниците на „Нещастна фамилия“ са пространство, гъсто населено с човешко присъствие. Затова директният сблъсък и напрежението в диалога между персонажите са естествени. Всички герои са показани в движение и активно се намесват в хода на събитията.

Жалко е, че дружество „Диаскоп” не е открил досега илюстрациите на К. Буюклийски. Така не може да се анализира доколко художникът Буюклийски и писателят Змей Горянин (който специално е пригодил творбата за комикс) са постигнали характерните бързи преходи и кинематографични ракурси (смяна на планове), с които се отличава първата българска повест, написана от Васил Друмев, по-късно станал митрополит Климент Търновски.

От предговора (30–40 реда) можем да вникнем в авторовите подбуди: тази повест съдържа ужасни нещастия, които е претърпяла една българска фамилия. В Европа просветените народи от едно малко събитие, което е направило впечатление дори в едно селце, създават цели томове от повести. Тези повести, чието съдържание често е измислено, се приемат с възторг и гордост. А ние, българите, бихме могли да напишем безчислени повести — не измислени, а истинни.

Българинът притежава чужди, преведени на своя език повести, а собствени почти няма.

За служебно ползване (на членовете от дружество „Диаскоп”

Заглавно изображение: Антони Пиотровски, Баташкото клане, 1892 г.

©Урок №1

©Урок №1. Приложение

Наука за Деветото изкуство

©Урок №2 

Подготвено от творческия екип на ДЗЗД „Диаскоп“
Материалът се основава на научни разработки на Георги Чепилев
Утвърдено от Управителния съвет

Настоящият урок е част от поредицата „Наука за Деветото изкуство".

Свързани теми:

I. Теоретични основи

II. Историческо развитие на Деветото изкуство

III. Практика и анализ на произведения

Дигитализация: @Архив на Диаскоп.

Публикува се с изследователска цел.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.