Невена Борисова: Вълните

ПОЕЗИЯ 

►

Вълните

Мога да позная по стихотворението -
понякога сякаш вълна,
с малка ръка от пяна,
е подхвърлила човека, както гимнастик -
топката си, грациозно,
връщайки го на брега
почти веднага, но с малък дар -
отстанали са няколко реда -
малки седефени миди.

Понякога обаче вълната е била голяма -
издигнала е човека дотолкова нагоре,
че бавно и трудно се е опомнил,
с морски звезди в косите,
с пясък в очите,
почти ослепял, и така -
докато се избистря окото -
междувременно се е оформило -
стихотворението - призрак на кит.
Стои и примига, и костите му са арка.

Малко преди това човекът
може би върви сред парка,
гледайки зелената трева,
примигвайки срещу
цъфналите дърветата, когато -
изведнъж -
роговицата замръзва -
втвърдява се в стъкло.
И пред илюминатора
нещо бавно минава.

Подозирам, че някога,
много отдавна,
хората са пожертвали
красивите си подводници,
заради някакви стъкълца. -
изпълзели са на брега и оттогава
се преструват на други,
и само понякога ги грабва вълната
и ги понася.

А може би нашите морета
и океани още помнят
рибите ни опашки, отрязани
до безпаметност.

Невена Борисова

Невена Борисова е родена в гр. Велико Търново, живее в София. Автор на две стихосбирки - “Бавни портрети” (2008) и “Времетраене” (2016). Интересува се от творческия процес, както и от творческата личност като екзистенциални феномени. Преминала е през различни обучения на Thomson Reuters Foundation за социално отговорна журналистика, като успоредно с основната си работа е журналист на свободна практика.

Невена Борисова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.