по заглавие   по съдържание

Българският комикс - неизчерпаема съкровищница

14.10.2012
Снимка 1

 

Първото нещо което се забелязва в съвременната информационна епоха за България, е че тя трудно ще стане доброденствуваща, докато населението не се издигне във визуалната грамотност. Най-върлият враг на българина са неговото невежество, непохватност и заспалост. Напредничава, културна и желана за партньор България не може да има, докато не се създадат условия и за един човешки живот. Българите трябва сами да отключат съкровищницата чрез просвета за разбиране новата технологична ера, чрез добра организация и далновидна политика. Но можем ли да се радваме, когато студ и мраз са сковали цялата страна? Когато oт парично угнетение сме се сврели в една стая  и не знаем какво ни носи утрешния ден? Спомням си как в подобно мрачно настроение са били големият художник Бърн Джонс и брат му /също художник/. Двамата с клюмнали глави, виждали светът крайно студен и мрачен. Изведнъж Бърн Джонс със смях извиква -"Колко сме глупави! Та ние с един замах на четката можем да преобразим картината!." И върху платното "По стълбата на живота" се разлял блясъкът на слънцето, сякаш и стаята се изпълнил с животворен духовен озон. Те осъзнали, че можели да направят картината на живота да изглежда не безнадеждно място за живеене, а по-радостно и по-светло. Нали един талантлив ум, върху който природата е била по-щедра, по-добре разбира нещата, по-добре ги схваща, по-добре ги предава?

Българската визуална култура би могла да е богата и щастлива, от това и българите. Тя притежава всички условия за това, но богатствата са скрити и неизползвани. Първата задача е те да се разработят. За това е необходимо просвета и икономическо организиране. Българският комикс днес е един не осребрен чек. Но не трябва да се прибързва преждевременно с коя и да е работа, иначе тя пропада. Както казва поговорката "Бързата кучка слепи ги ражда", а Гео Милев пояснява - въобще не ги ражда. Да не се мисли, напр., че когато излезе един комикс артист с една своя изложба или книга, това би говорело обезателно за неговите действително големи дарби. Тази област е доста сложна и трябва по обстойно да се разглежда. Постепенно да се разглежда - какво ни дадоха и какво продължават да ни дават българските комикси, какво излъчваме за диалог и пр. Моето мнение е, че един по-високо стоящ ум никога не трябва да се дели от мислите, чувствата и желанията на своя народ, но днес те трябва да са в хармония с тези на другите държави. По кой път трябва да тръгнат българските комикси? Какъв трябва да е техния образен език? И дали най-сетне не е дошло времето да бъдем в диалог с чуждите традиции, идеи и хрумвания? Това са важните за момента въпроси.

Езикът на българските комикси, опознат и използван разумно може да отхрани и отгледа редица генерации, които един ден със сигурност ще ни дадат майстор /очакван според народните блянове от освобождението до днес/ на международно ниво. Като се вземе предвид, от освобождението до днес, виждаме, че изминатият път на българското комикс развитие е твърде дълъг. Промени ставаха големи. Разбира се трудно са се развивали всичките изкуства у нас, наред с тях и разказите в картини. Издание "Диаскоп" е проследил началото на българските комикси, в статии за  Христо Ботев и зографа Георги Данчов. От публикациите се вижда, че събудени наши българи - борци за свобода, те подготвиха народа за осъществяване свещения му идеал. Подобни творци-борци създадоха и литературата, и изкуството у нас. При все, че тая специфична визуална култура оскъдно се развиваше /почти в своя зародиш бе много години/, но тя е първата искра която внесе духовна пробуда и хвърли светлина в народната душа /дотогава намираща се в умствен застой/.

Повтарям тези неща за да насоча вниманието на следното: След нашето политическо освобождение българският народ не се бе откъснал от традиционните навици, тъй като самите условия не са давали възможността да се развива във всяко отношение. Едвам след като се въведоха преобразуванията и редица необходими реформи, се даде тласък на просветата, на изкуството, наред с тях и на разказите в картини. Тази работа бе доста трудна и сложна, понеже е голяма трудността за прокарването на известна реформа, когато тя идва на мястото на закоренели шаблонни убеждения и навици. От изложеното следва, как дейността на всяко просветено правителство трябва да санкционира, узаконява изискванията на науката и изкуствата, да отнеме остарелите положения, които са враждебни на най-новите условия на благосъстоянието. Ето това са по-важните пречки които стоят все още открити у нас и затулят разработването на българските комикси, които ако не са златна мина, то със сигурност са сребърна.

Няма нужда да изреждаме какво е сторено през последните 5 години. Свидетели сме на формиране на обединени малки творчески колективи с ентусиазирани членове-творци, както и на индивидуални творчески изяви. Личи, че се е положило не малко труд и постоянство /и то в неблагоприятна среда/ в различни региони на страната. Заедно те образуват сред мрачния пейзаж - единен сияещ Чуден спектър на съвременното българско девето изкуство.

Според мнението на специалистите фантазията е главното ръководно значение в сферата на комиксите.И тъй като фантазията, като известна способност на човешкия дух, не трябва да се изключва от общия сбор на нашите душевни сили и не трябва да и се отказва значение в живота ни. Тя е съставна връзка между умствената и естетическа страна. Т.е. посредник между двата най-важни фактори: разума и чувството. Фантазията взема много от светлината на разума както и от огъня на поетическото вдъхновение с идеята за прекрасното. Ето защо комиксите са една голяма сила. Нещастен е всеки народ който има само фантастически настроения, но е нещастен  и който е без никаква фантазия, както сме днес българите. Ето защо комикс изкуството оказва голяма помощ на разсъдъка при неговото изследване - бързо се възприема туй, което разсъдъка открива на другите по бавен път  /постепенни умозаключения/. По друг по-бърз начин - чрез комикс езика се потвърждава същият извод, по-точно, предхожда го чрез съзерцание.