ВАВИЛОНСКАТА КУЛА НА СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ КОМИКСИ

04.02.2014
Снимка 1

Днешната база на културата е техническа, механична, частна инициатива, затова е и опасна база на личния егоизъм. Културният живот трябва да се постави на етични начала. Следователно "Етичният кодекс" трябва да залегне в основата на съвременните български комикси. Само така оформилите се организирани групи ще могат да се развиват и преуспяват – ако членовете спазват установени наредби. По този начин енергията няма да се разпилява.

 Комикс изкуството е важен двигател за съвременната култура. Ала за съжаление българските комикс любители днес са разделени. Те са скъсали с онова звено, което може да ги сплоти.

Няма сега човек, който да не е психически угнетен от невъзможността да се излезе от днешното трудно положение в стопанския, социалния и културен живот. Противоречията се забелязват и в политически аспект – от една страна неподчинение на държавната власт и институции, а от друга - всички искат от тях всевъзможни блага.  Влиятелни обществени личности съобщиха, че и в културата всичко е частно, затова държавата може само да съ-финансира до 50% някои от частните инициативи.

Комиксът у нас не можа да се събуди навреме и остана непризнат като самостоятелно изкуство. Друга също характерна страна за българските комикси е отсъствието на солидарност между авторите от няколкото регионални групи, факт засилващ кризата в това изкуство.

Езикът – това е средството за изразяване на нашите мисли и чувства. В него са събрани и чрез него стават достояние на другите хора най-тънките движения на душите, най-интимните преживявания. Чрез него най-мощно се изразява единството на тези, които го знаят, които го говорят и които са откърмени с него. А и всеки един човек запазва своята индивидуалност в него и чрез него, като все пак се чувства част от едно по-голямо цяло.

Когато някой ти говори на родния език и ти не го разбираш, това значи, че между теб и говорящия има някакъв предел. Той ти е вече чужд, малко са връзките, които ви свързват. Тази отчужденост е резултат на различни схващания, на различни интереси, на различни разбирания. Нещо повече -  различен е и начинът на живот. От това различие, често пъти рязко проявено, настъпва между сънародниците отчужденост и враждебност. Прекъсването на общуване заради създадени нови желания и цели, силно  различаващи се от идеите на другите, разкъсва културното единство.

Ако анализираме поговорката „Една птичка пролет не прави” и я преведем на комикс езика, ще получим изречението „Една лястовица пролет не прави”. Тази народна мъдрост се дели на две неравни и принципно различаващи се групи: малка и голяма. Освен това спада към темата „реагиране (поведение) при смяна на сезони”. Поговорката е взета от една морална басня за човек, зърнал случайно първа лястовица и захвърлил палтото си. Употребява се и при пояснението, че намаляването на цените за една или друга стока, не означава общо повишаване на жизнения стандарт. Среща се още и в научните трактати - като съотношения на отделни признаци от явления със самите явления. Можем да обобщим поговорката, разсъждавайки с други думи – „една спечелена битка не означава победа във война”.  Т.е. независимо индивидуалните (или на членове от малки колективи) успехи в комикс изкуството, вече е почти невъзможно сдружението у нас на авторите като национално единение. Защото  лични изяви в ограничена плоскост без солидарност това е съвременно вавилонско стълпотворение.

"Диаскоп" още от 1-ви брой (1991 г) е издание по писма на читатели. И днес продължава да публикува без цензура получените по пощата творби, които отговарят на "Етичния кодекс на комикс изкуството". Редакцията се надява чрез тази дейност да помага за сплотяването на българските културтрегери.

Автор: Георги Чепилев