по заглавие   по съдържание

Култура и стил в комикс изкуството - От скалните рисунки до Пикасо

05.02.2014
Снимка 1

Може да се каже, че днес български изследвания за изкуството на комиксите не съществуват. Има няколко автора, но всичко е оставено на произвола на случайността. Няма школи, течения, научна приемственост, всичко е разпокъсано.

Редакцията на „Диаскоп” не помни през времето на соца да са публикувани у нас статии за изкуството на комиксите, освен изследванията от кръга на „Диаскоп”. В онези години изявите бяха предимно в написване или илюстриране на разказ в картинки. Пловдивските тенденциозни статии имаха за цел да приучат към критично и научно-теоретично възприятие на комиксите и да ги покажат като достойни за рая на изкуството. Макар и нескромно, ще кажем, че тези 30 статии и днес са фар или компас в развълнуваното море на неизучените комикс пътища. По-късните електронни варианти на издание „Диаскоп” само допълват набелязаните в статиите проблеми, но целта е предимно да насочват и вдъхновяват подрастващите.

Още от началните редове в първата от тези статии „Изкуство ли е комиксът”, се обръща внимание на голямото значение на основата, върху която е реализирана дадена комикс творба. Посочва се, че природата и характерът на образите имат голямо значение за жанровете, видовете и стиловете в комикс изкуството.

Образите на протокомиксите първо се раждат като силуетни проекции върху естествена природна основа – камък, глина и пр. Този метод давал възможност само за ръчно размножаване на образа или чрез шаблон. Ако проследим постъпателното развитие на основите, ще установим: следва химично обработена основа, върху която образите, освен чрез ръчно издраскване, могат да се размножават чрез отливане или сечене.

Едва с откриването на леката и усъвършенствана основа – хартията (след кожите и папирусите), започнатото разделяне се налага и се появяват ръчни или печатни копия. Това е основата на класическия комикс. И както е пояснено в споменатата статия: „...окончателният прелом е в края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато на репродукционните възможности на полиграфията започва да влияе киното. То помага да се формира особен тип динамично сюжетно-зрително повествование, което вече е комиксът в съвременния си вид”.

Тези факти означават, че комисите имат влияние и от прозрачната основа характерна за технично химичните фотография и кино. Важна новост от тези изкуства е  още едно разделение – индивидуалното разглеждане (характерно и за диаскопа) и колективните механични кинопрожекции.

Днес е наложен екранният електронен образ. Той има друго характерно деление, породено от неговите предавател и приемател. Затова телевизията спада към еднопосочените, а многофункционалният компютър има възможност за диалог и беседване чрез съобщения.

От развитието се доказва и съществуването на борба между два стила – линеен (графичен) и живописен. Затова и две са основните форми за изобразяването на комикс образи: индивидуално-схематична и реалистично-натуралистична. Други цели, впечатляващи от проследяваното развитие на основите, са движението, бързината на преносимост и накрая съобщителното беседване.

Може да се каже, че фотографията, киното, телевизията и компютърът са усъвършенствани комикс форми (виж статията във в-к „Комсомолска искра” от средата на 80-те г. – „Комикси, Комикси”).

Ето колко важни проблеми трябва да се решат от българските автори, за да оцелее българското комикс изкуство в съвременния свят.

Автор: Георги Чепилев