Александра Ивойлова: Григорий Соколов. Музика-слово

В безграничното време на музиката с Александра Ивойлова

►

За него казват, че не свири за публиката. Не свири и за себе си. Григорий Соколов свири за самата музика. И наистина – той като никой друг пианист се слива с потока от звуци. Присъствие, разтворено в света на композитора, пресътворен, оживял в най-дълбокия му смисъл. Сякаш сред стотиците интерпретации на една творба тази е единствено възможната.

Роденият през 1950 г. руски пианист (през 2022 получава и испанско гражданство) е един от най-значимите представители на Ленинградската (днес Петербургска) консерватория. Завършва я през 1973 г. при Мойсей Халфин. Преди това вече е носител на златен медал „Чайковски“ (1966 г.), с което става най-младият победител в историята на знаменития конкурс. Наградата му разкрива пътя към големите концертни зали на света (предпочита Европа). Всяка негова изява се превръща в събитие. Но той остава вглъбен в изкуството, винаги далече от рекламната шумотевица. До 1990 г. преподава в Санкт Петербург.

Пианистите, изиграли роля за формирането му като интерпретатор: според собствените му думи, това е на първо място Гилелс – на сцената и в пряк контакт, а като записи – Рахманинов, Гулд, Софроницки, Соломон, Липати. Що се отнася до естетика – Антон Рубинщайн, на чиито традиции се базира основаната от него Петербургска консерватория.

Огромният и разнолик репертоар на Григорий Соколов обхваща творби от епохата на барока до Шьонберг и Арапов. Владее всякакви стилове, без усилие преминава от един в друг – чрез своя универсален и същевременно личностен пианизъм прониква в идеята и намира най-точните изразни средства.

Забележителни са изпълненията му на клавесинни творби от Рамо и Купрен, например. Абсолютна автентичност на звука, овладяна орнаментика (всъщност тук най-вече се улавя характерът на тези композиции, чистотата и изяществото им, за да прозвучат те – за удивление – още по-завладяващо именно на съвременно пиано). Или дълбоко философските късни Бетовенови опуси, Шуберт, Шуман, Брамс, Рахманинов… Предпочита соловите клавирни рецитали, от 2000 г. почти не свири с оркестър. Защото времето за репетиции е малко, а и трудно се намира диригент със сходен на неговия подход към музиката. С всяка солова изява тук и там, както споделя, може да се задълбочава в интерпретацията на дадено произведение (интересно – и показателно е, че именно сцената му дава подобна възможност). При концертите с оркестър всичко започва отначало, с първата репетиция.

Програмите – известен е с това, че нерядко те се определят окончателно в последния момент. Почти не записва в студио, отдава предпочитание на живия запис по време на концерт. Така или иначе, при намесата на звукозаписен екип, остава малко от истинското музициране, негов „блед отглас“. Според Соколов дискът е това, което човек би желал да чуе.

След победата си на конкурса „Чайковски“ пианистът повече не се явява на състезания (и не смята, че това е необходимо за музиканта). Но наградите го следват – „Франко Аббати“, „Артуро Бенедети Микеланджели“; член е на Шведската музикална академия, гост на Залцбургския музикален фестивал… Не е случайно твърдението, че негова изява може да раздели живота на слушателя на „преди“ и „след“.

Никаква насилена елегантност на сцената – Г. Соколов сякаш е загърбил себе си. „Това, което прави с пианото, е категоризирано като невъзможно“. Наричат го още „богът на пианото“, „най-великият жив пианист“ (подобни определения получава на времето и антиподът му Хоровиц). Всъщност големите не се сравняват, всеки от тях носи неповторимия си облик.

Не липсват и остроумия в критическите съждения, които неизбежно съпътстват знаковите артисти, а нерядко запълват невъзможността да се достигне и обясни твореца. „Единственото екстравагантно нещо у него е липсата на екстравагантност“. „Излиза на сцената така, сякаш ще се потопи в леденостудена вода. Но се потапя в съвсем друг свят – със затворени очи и трептяща уста“.

Григорий Соколов наистина може да се приеме за „странна птица“, но всъщност е най-естественият, най-органичният пианист. Ненавижда половинчатостите и фалша в думите и в музиката. Никакъв патос – постигнал е гениалната простота. Парадоксално, но условностите като че ли се възприемат по-лесно (може би по-лесно се и обясняват), отколкото същностите, сърцевината – и в изкуството, и в живота, и в начина, по който една личност подхожда към света. Навярно човекът е създал тези условности за свое улеснение, наслагвайки ги върху даденото му от Сътворението. А дали те не го отклоняват от неговата истинска мисия...

Не, Григорий Соколов не е властелинът на музиката, той й е отдаден с истинска преданост. Виртуозността при него е така категорична, пламенна и многолика, така дълбоко осмислена и одухотворена, че слушателят сякаш чува за първи път една добре позната творба – и едва сега разбира истината за нея. Абсолютната прецизност в артикулацията на всеки тон е като че ли дадена априори, и същевременно изглежда непостижима, неразгадаема…

Слушайки пианиста Григорий Соколов, можем да стигнем до идеята, че музиката е тъкан на света. Че човекът най-напред е чул музика – музика свише. От нея е създал думите. Музика-Слово. (После – Вавилон…). Затова толкова пряко тя говори на разбиращия, на умеещия да слуша, да чувства.

(…) Да, гениите – 
       те не съчиняват,

       те в свойта същност са дарени
       да чуват Музиката изначална,
       която сбира всички измерения.
       Говори свише тя, човекът я разбира,
       но не намира
                  в нея думите – 
       не я превеждат късните езици,
       условните, заключените в граници.
       Безкрайна – да обеме мирозданието,
       тя Дух е вездесъщи,
                  Дух-сърцевина – 
       и смисълът, що в пътя ни отправя... 
       Ала остава
                  едната вечна тайна – 
       най-същностната Тайна за света.

                                    Александра Ивойлова

Фотокредит: muzobozrenie.ru

Александра Ивойлова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.