Комиксите - главно условие за развити социални чувства

В старите български комикси забелязваме недоверчивостта, хитростта и скритостта като характерни черти за отношенията на героите. Недоверието се дължи на слаби социални чувства. Поради слабите социални чувства у нас слабо виреят и самите обществени организации. Ако вникнем в интимния живот на партийните организации, в техните ръководни тела даже, ще забележим прояви на недоверие и хитрост поради недоразвити социални емоции. Примерите от класическите ни комикси, които говорят за едно много ниско обществено съзнание, за слаби социални чувства в нашия обществен живот са преобладаващи. Но в зората на българските разкази в картини тези черти на героите са отразявали психологически особености на народа - живял дълго време в робство. Обаче докато недоверчивостта и прикритостта са защитни особености, то в Бай Ганьо хитростта и лъжливостта са също робски черти, но служат за постигане на известни цели. И наистина само у нас думата "хитър" е похвала и се употребява като синоним на умен, докато у другите народи се смята за оскърбителна. Ние виждаме как Бай Ганьо когато е в чужбина, да се изказва, че чужденците били глупави, понеже лесно можели да се излъжат. И днес мнозина сънародници си служат с хитростта в отношенията си с чужденците, забравяйки, че наивната хитрост на българина постига своята цел по отношение на по-малко културни хора, но тя става жалка и смешна в очите на по-високо културният европеец.

Така с хитрувания българският селянин от миналото си служи в отношенията си с представителите на властта, кмета и секретар-бирника. Тъй и в турско време се е отнасял с представителите на чуждата власт, но тогава за да избегне напасти от завоевателите или за облага от тях. А днес още не съзнава, че сегашната власт е в зависимост от самия него. Ако говорим за лекото подмамване на българският избирател по време на избори, за преминаване на цели села от една партия в друга поради обещания и облаги за селото, но във вреда на други области, или в ущърб на държавните интереси, това несъмнено се дължи на липса на обществена инициатива у селяните. Трябва да признаем, че социалните чувства у българина са много слабо развити и това е главната причина за неуспехите в нашия обществен  и държавен живот. И както се каза по-горе, тая липса на обществено съзнание у българския народ се дължи до голяма степен на исторически причини и наследственост. Ето защо издание "Диаскоп" желае внедряване на комиксите у нас и развитие на родната традиция. Тъй като предразположение за чувствата се предава по наследство, то за усъвършенстването им са нужни цял ред поколения. Наследственото предразположение е несъмнено и за другите емоции. С това си обясняваме бавното развитие на социалните чувства у разните народи - понякога трябваше да минат ред столетия, за да се развият по-висши социални чувства, които да легнат в основата на съвременното законодателство и на съвременните социални отношения.

Трябва да се има на предвид, че колкото човек е по-зависим, колкото отношенията му са по-робски, толкова повече си служи с хитрост и лъжа. Тази робска психологическа особеност се проследява в класическите български комикси и в отношенията на хората от разните партии, и то не само в между партийните отношения, но даже и във вътрешно партийните прояви. Ние виждаме множество комикс ленти в които ръководители на партиите, движени от самолюбие и тщеславие, чрез хитростта се стремят да затъмнят своите другари, за да заемат по-видно положение в партията. Бай-Ганьовската хитрост много често се проявява и в родните международни отношения, и  това често пъти ни прави жалки и смешни пред европейската дипломация. Често пъти една партия, когато е на власт, ако има успехи, не се съгласява да приеме сътрудничеството на друга партия, макар товара, с който се е нагърбила, да не е по нейните сили. При неуспех, при риск, партиите избягват да сътрудничат от страх да не се компрометират, макар сътрудничеството да се налага от държавни интереси, от опасности, които застрашават целия народ. Не само това. Пренебрегвайки своя дълг към държавата с отказването си да сътрудничат в един опасен момент с други партии, партиите използват държавните неуспехи, за да компрометират властващата партия и да търсят отговорности, за които и те самите са виновни. А социалното ни съзнание се проявява в смешни форми -махаленски патриотизъм, партиен патриотизъм и т.н. Защо у нас се шири социална тъпост и няма будно обществено мнение, както в другите културни държави? Ами защото, пак ще кажа, предразположението към по-висши чувства се унаследява, и понеже чувствата се развиват в детската възраст, то за развитието им се изискват обективни условия. Съвременния културен човек в развитието на социалните чувства, на симпатиите, развива по-висши чувства, по-високо обществено съзнание - съчувствие и към чужди народи, и към цялото човечество. Проява на тази висша социална чувствителност са международните помощи за народи пострадали от глад, земетресение и др. бедствия. Виждаме Европа носител на Нобелова награда. Българския народ страда поради недоразвитие, поради това, че не е успял още да се издигне до по-високо обществено съзнание. И най-вече, че не е успял да си създаде една по-издигната, в това отношение интелигенция. Ето защо той често изпада под ръководството на личности със слаби социални чувства, невежи, а по някога нравствено недоразвити. С това му се отнемат главните условия за правилно развитие, за което той наистина е способен и надарен. Защото несъмнено е, че българският народ, макар и недоразвит в сравнение с по-културните народи стои и сега много високо. Обаче днес пропастта между интелигенция, институции и народни маси е грамадна. Ние имаме във всички области на държавния и обществен живот доста много подготвени хора: добри професори, държавници, финансисти, икономисти, юристи, лекари, учители, в стопанство и пр. Но трябва да признаем, че по отношение на социалните чувства, те много малко са надрасли народа. А държавник, или обществен деец, без развити обществени чувства прилича на музикант който знае музикална теория, но няма развит музикален слух. Един човек с притъпен музикален слух, със слабо естетично чувство, чрез труд много малко може да развие тези чувства, ако и да следва цели години музикална или художествена академия. Интелектуалното развитие е дело на личния индивидуален труд. С настойчив и упорит труд, на какъвто е способен българина, може да се достигне до високо умствено развитие, до натрупването на големи знания. Обаче с труд и упоритост не се развиват чувствата у възрастен човек. У възрастният могат да се развият само ако има наченки от детско-юношеската възраст. Известни хора, съзнателно или не, използваха това и със засилване безразличието или омразата на нашия народ към комиксите, лишиха държавата от подготвени и интелектуално издигнати кадри. Народа се лиши от ума на интелигенцията си / нека си припомним видните писатели и художници работели в областта на комиксите/, а се увлече след хора, които са недоразвити по ум и по чувства /напр. образците за идеал през прехода/. Самото обучение в комикс културата се явява едно непрекъснато нагаждане на детето към редица дейности /приобщаване към знания и сръчности/, които да го снабдят със средства и възможности за една пълна ориентация към целокупната съвременна жизнена среда. Така детето ще стане двигател на прогреса - създател на личностно и обществено съвършенство. Нека не се счита, че това обучение е задача на образованието. Познанията които детето добива чрез обучението не трябва да се трупат като мъртви факти. Не е безразлично как детето достига до познания. Ако целта на образованието е да улесни детето да се сдобие с познания, които да изградят у него цялостен  научен мироглед, то развитието силите на детето чрез които да се прояви като хармонична творческа и самостоятелна личност у нас, са практикувани като извън класна форма /кръжоци, курсове и т.н./. Обаче за тях няма изяснени условия. С претенции от преподаватели, че това не са важни предмети /а те са дипломирани педагози/, Бай Ганьовската хитрост се проявява и тези часове ще се водят за спечелване на някой друг хонорар - с девиз: до когато може. Смешното е, че тази българска работа прилича на ХОРЕМАГ - Три в едно: хотел, ресторант и магазин. Затова днес няма кой знае какъв стремеж у подрастващите. Българските любители на комикси може би са срещали съобщения, каква е таксата за комикс лекция в чужбина. Но там имат правила и едва ли се изнася от човек който няма отношение към деветото изкуство. И поради това, че издание "Диаскоп" при една конюнктура загуби пет години, при друга конюнктура загуби пет години /така вече 30 години/, на него не му остана време нито да  представи проучванията си, нито те да са в полза на подрастващите.Радостно е поне, че българските любители вече са в свой приятелски кръг, в своя група - минимална среда, която е достатъчна за изява. Защото тази обстановка на отношение на системата към българското изкуство е колкото неблагоприятна, толкова и благоприятна. Тя вече е невероятно благоприятна за развитието на индивидуалните български творци, независимо, че у нас може  да не бъдат обществено подкрепени. Високите стойности в комикс изкуството могат да бъдат възприети и репродуцирани само в културни общества. Това не е въпрос на избор от българските комикс автори. Това  е осъществяване на себе си, там където попаднаха от игономическия натиск и възможността да се спасят в тази ниша. В това отношение в българските автори се получава едно противоречие - освен, че търсят диалог с чужбина, те са и патриоти, а трябва да се затварят в себе си или малък творчески колектив. Със срязване на връзката всички губят много. И тъй като "Диаскоп" не избира битието си / изданието е лично и частно предприемаческо начинание/, не вижда и възможност за обществена подкрепа в  дейността, безсмислено е да  дири паралелизъм. За съжаление трябва да продължи по пътя само на своя група - другото при тези условия е безцелно пръскане на постиженията от дългогодишните проучвания. Жалко е това, като се има предвид броят на гости  в настоящия блог - често около 160 на ден и то половината чуждестранни посетители. Но от 1980 г. до днес се правят безуспешни опити за внедряване на комиксите в Пловдивски регион.  И макар с любезни подкрепи през годините, и официалните публикации - всички инициативи преминаха като лични изяви. А целта бе девизът на комикс изложбата от 2008 г. в исторически музей, Пловдив: мечта за колективно творчество на  автори от разни области и стилове.