Щастието като форма на съпротива: Изложба, вдъхновена от бележитата френска писателка Симон дьо Бовоар

ИЗЛОЖБИ 

►

Галерия Васка Емануилова представя

Щастието като форма на съпротива

Изложба съвременно изкуство

23 септември – 29 ноември 2026

Откриване: 23 септември 2026, сряда, 18:00 часа

Кураторският проект на Галина Димитрова, уредник в галерия „Васка Емануилова“, филиал на Софийска градска художествена галерия, се занимава с темата за щастието като форма на съпротива. Идеята е вдъхновена от Симон дьо Бовоар, бележита френска писателка и философка екзистенциалистка, която размишлява върху възможността за щастие в трудни времена, задавайки въпроса: „Правилно ли е да бъдеш щастлив в един разбит свят?“. Отговорът е труден и минава през различни човешки дилеми, тревоги и чувство за вина. Дали фокусиран върху собственото си щастие означава да се откъснеш от политическата реалност? Предвид безмилостните факти на фона на войни, политически кризи и всеобщо страдание „Що за извратено чудовище трябва да бъдеш, за да си щастлив?, пита Симон дьо Бовоар. Разговорите с колегата ѝ Албер Камю помагат да изведе тезата, че докато щастието е „автентично“, то може да бъде акт на съпротива срещу несправедливостта и абсурдността в живота. „Щастието е важно, защото приемайки го, не влошаваме нещастието на другите хора, то дори помага да се бориш за тях“ (Камю)*.

Кураторката заема тази теза от времето след Втората световна война и я прехвърля към наши дни, като смята, че има допирни точки с настоящата ситуация в света. Надеждата е тя да даде някакъв ключ за осъзнаване и реакция на обърканите ни мисли и поведение в днешните „трудни времена“.

Изложбата търси рефлексиите върху твърдението, че щастието е форма на съпротива през произведения на творци, които имат какво да кажат по този сложен въпрос. В проекта са поканени 11 български художници: Венета Андрова, Харита Асумани, Ива Вачева, Невена Георгиева, Петра Димитрова, Думисани Карамански, Антоанета Куик, Слав Недев, Радостин Седевчев, Димитър Солаков, Дина Стоев. Селектираните произведения са в различни медии: живопис, видео, обект и инсталация. Това не са активистки или остро социално ангажирани работи, а са по-скоро в линията на поетичното политическо изкуство, което кураторката представя в проектите си през последните години. Някои от тях минават през екзистенциални размисли, други през личните си истории, трети през справянето с травмата и фокусирането върху изкуството и свободата като единствената алтернатива да продължиш живота си. 

* Заглавието на изложбата, както и част от изследването върху темата са взети от статията на Skye C. Cleary: Happiness as an act of resistance - Simone de Beauvoir and Authentic Happiness, публикуванa в уебсайта на Institute of Art and Ideas, 21.07.2022

Автори и произведения

Венета Андрова
STRETCH & RELEASE, 2021
анимационен филм, 10 мин, циклично, 2021 

STRETCH & RELEASE изследва напрежението и освобождаването, както се проявяват в ежедневни форми на дискриминация. Творбата подхожда към устойчивостта не като стабилно състояние, а като непрекъснат процес, оформян от издръжливост, адаптация и моменти на временно облекчение. Анимираната фигура е съставно тяло, изградено от лични преживявания в различни социални и географски контексти извън страната на произход на художничката. В пространство, наподобяващо терапевтична среда, тя преминава през фрагменти от спомени, съпътствана от повтарящ се образ на океански вълни, прожектирани върху стената – бавен, почти дзен фон, който понякога напомня прозорец на кораб, през който реалността се отдалечава и връща с прилива. Контрастът между вътрешното напрежение и външно проектираното спокойствие извежда двойствеността на механизмите за справяне и крехкостта на този процес.

Венета Андрова е визуална художничка, родена в София и базирана в Берлин. Практиката ѝ обхваща движещ се образ, CGI анимация, инсталация и спекулативни документални подходи и изследва как технологични системи, медиирана информация и властови структури оформят съвременната реалност. В работите си тя съчетава документални и архивни материали с дигитално конструирани среди и фикционални наративи. През 2026 г. Андрова участва в Българския павилион на 61-вото Венецианско биенале за изкуство. Нейни творби са представяни на международни изложби и фестивали, сред които Visions du Réel, DOK Leipzig и Ars Electronica, където работата ѝ е отличена с Award of Distinction през 2021 г. и Honorary Mention през 2026 г.

Харита Асумани
Горящо цвете, 2024
акрил върху платно, 100 x 130 см 

Горящо цвете е естествено продължение на изследванията на Харита Асумани върху романтиката, интимността и отношенията между телата, започнати в серията It’s Not Time for Romance (2022). Композицията се развива чрез игра с позициите на фигурите, тяхното преплитане и жестовете на близост, в които телата образуват споделена среда. Тук за първи път деликатно се появява и мотивът за огъня, вплетен в листата на цветята. Все още периферен спрямо човешките фигури, той постепенно ще заеме все по-съществено място в практиката на художничката.

Харита Асумани (р. 1992, Пловдив) е визуална художничка, която живее и работи в Генуа, Италия. Практиката ѝ се развива основно в живописта и рисунката и изследва теми като автопортрета, интимността, романтиката, еротиката и личната свобода. В работите ѝ човешкото тяло често се превръща в пространство за изследване на близостта, уязвимостта и отношенията между хората. Сред самостоятелните ѝ изложби са What Warms, What Burns (2026), GOOD BOYS (2024), 30 Naked Truths (2022) и FALLING ≠

FLYING (2021).
Ива Вачева
Сдъвчи клеветите в целувки, 2024
акрилни бои върху платно, дъвки, 135 х 125 см

Картината изобразява млад сатир – хибридна фигура от гръцката митология, известен със своята първичност, творчески дух и стремеж към радикална, индивидуална свобода. Неприличен и весел, той е неподвластен на сивата реалност и катаклизмите на времето. Покривайки рамката на картината с множество сдъвкани дъвки, тематизирам различни аспекти на социалната реакция и връзката между произведението на изкуството и публиката. Този вид „оскверняване“ изразява форма на колективно „плюене“, клеветене и маргинализиране на индивидуалността. Тя поставя под въпрос нормативните структури, които регулират принадлежността. Процесът на дъвчене и залепяне на дъвката може да се интерпретира и като интимен, почти еротичен акт, който създава емоционална и физическа връзка между зрителя и произведението на изкуството. 

Ива Вачева (р. 1981) е българска художничка, която живее и работи в Берлин от 2004 г. Завършила е Националната художествена академия в София (2000–2004) и Университета за изкуства (UdK) в Берлин (2004–2007), като през 2008 г. получава магистърска степен по изящни изкуства. Тя е стипендиант на проф. А. Даниел и „Евро Банк“, София (2001 г.); носител на първа награда за живопис от „Пост Банк“, София (2003 г.); стипендиант на фондация „Доротея-Конвиарц“, Берлин (2012 г.). Вачева участва в различни изложби, като „Träume vom Eigentlichen“, колекция Хайнрих-Маулброн (2021 г.); „Hot Spot. Eine Momentaufnahme“, Музей Георг Колбе, Берлин (2011 г.); В търсене на изгубеното време, Софийска градска художествена галерия, София (2007 г.) и др.

Невена Георгиева
Забравено писмо, 2015
дигитален колаж, принт, акрил 

Изображението, от което започва работата, е намерена пощенска картичка – фотография на две сестри. Преди повече от 100 години те са писали на своя баща – д-р Наню Греков, лекар във Втора армейска ветеринарна лечебница по време на Първата световна война. Последващите трансформации представляват надрисувани дигитални колажи на тази фотография. В тях търся връзката между реалната, физическа памет, въплътена във фотографията, и паметта като естествено човешко усещане. Тази работа повдига много въпроси, свързани с очакването, надеждата, щастието от малките неща, когато мислим за своите най-близки хора, преодолявайки по този начин физическата дистанция, както и неизбежното избледняване и трансформацията на паметта.

Невена Георгиева е сценограф на свободна практика и главен асистент в катедра „Сценография“ към Националната художествена академия. Член е на Асоциацията на сценографите в България и художник в разнообразни по характер театрални и кино проекти. Участва като сценограф на българския павилион The Late Antroposcene Findings на Пражкото квадринале през 2023 г. През 2023 г. осъществява и проект ЗАВОД КРИСТАЛ по програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“, включващ изложба в галерия Depoo, София, и в галерия „Кракра“, Перник. През същата година реализира художествената инсталация НЕНАЗОВАНО във VOX POPULI КОНТЕЙНЕР в Княжеската градина, София.

Петра Димитрова
Драматични крокодили, 2024
маслени бои и акрил върху платно, 240 x 120 см

Драматични крокодили представя сюрреалистичен и апокалиптичен пейзаж, в който природата и човешката цивилизация се сблъскват. Крокодилите са превърнати в драматични, почти човешки персонажи, носещи усещане за тревога и абсурд. Сред водата, отпадъците и индустриалните следи те се превръщат в символи на свят, загубил равновесието си. Огненият хоризонт засилва усещането за катастрофа, докато черната гума и корабът напомнят за човешкото присъствие и неговите последствия.

Петра Димитрова (р. 1996, Варна) е художник, работещ в областта на живописта. През 2021 г. завършва магистратура по живопис в Националната художествена академия. Представяла е свои произведения в България и чужбина, включително в Париж и Германия. Участва в международната изложба „Vis a Vis“, „Ateliers Ouverts“ в Cité internationale des arts – Париж, и „Art Start 2025“, галерия Credo Bonum. Автор е на самостоятелните изложби „Живопис“, галерия A&G Art Meeting и „Есхатон и депото на материята“ в СБХ. Носител е на награди от национални конкурси и изложби, сред които „Expat Global Art“, Националното триенале „Мостове“ и Националната изложба за изобразително изкуство – Сливен. 

Думисани Карамански 
Братлето ми е орисница, 2023
маслени бои и алкиден спрей върху неопънато платно, 170 х 200 см

Добутахме донякъде. Ще избутаме някак. Ще пробваме и да сме щастливи по пътя. И ако не можем, ще се престорим, докато не си повярваме. Тук няма много щастие, но със сигурност има съпротива. Това е съпротивата като единствена възможност и последно убежище за щастието. Само докато продължаваме да бутаме количката и да се возим в нея, леко обезумели и нелепи, имаме шанса да изпитваме и самото щастие като съпротива.

Думисани Карамански е роден 1995 г. във Ваймар, Германия. Живее и работи в София, България. Завършва живопис в НУИИ „Илия Петров“ (2015), бакалавър (2019) и магистър (2021) в ателието на проф. Андрей Даниел в НХА. През 2021 г. печели първа награда за живопис от Национален конкурс за живопис и скулптура в зала „Райко Алексиев“, София, с подкрепата на Тодор Стайков и СБХ и участва в резиденцията на галерия “Little Bird Place” в с. Лещен. През 2023 г. представя самостоятелна изложба „Мавзолеят на маминото синче“ в галерия Credo Bonum, София, и печели Награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев“ в секция „Изящни изкуства“, която включва самостоятелна изложба в “UniCredit Studio“ през 2024 г. През 2025 г. представя „Примадона“ в галерия „Октопод“, София. Участва в съвместни проекти като „Смущения/Изгубен свят“, зали на СБХ (2024) и „Неизбежното бъдеще“, зала „Райко Алексиев“ (2026). През 2026 г. печели Наградата на СБХ в изложбата на секция „Живопис“ „Прекрасни дни“.

Антоанета Куик 
And She Saw It Thistle Clear (И тя го видя ясно като бодил), 2025
спрей, хартия, ръжда от бойлер, желязна кука, бодил, върху мдф, 45,5 x 25 x 5 см

And She Saw It Thistle Clear изследва постепенното освобождаване от тежестите на ума по пътя към яснота и автентичност. Ръждивият метален шлем въплъщава натрупаната умствена корозия – остарели вярвания, страхове и втвърдени вътрешни разкази. Срещу тази тежест бодилът стои като нежен, но пробивен инструмент: лек, остър и способен да разсече дори най-плътната мъгла на ума. Тя го държи внимателно, но гордо – с доверие в неговата способност да води през объркването към по-ясно осъзнаване. Наслоените силуети напомнят за различните „аз“-ове, през които преминаваме, преди да разпознаем онзи, който е истински. В контекста на изложбата творбата вижда щастието като смел акт на пробиване през собствената ръжда, за да погледнем света без утайката, която го замъглява.

Антоанета Куик (р. 1985, София) е мултидисциплинарна артистка, работеща между визуалното изкуство, музиката и пърформанса. Тя комбинира природни материали, намерени обекти, рисунки, фотографии и звук в колажи, асамблажи, обекти и инсталации, които често изглеждат така, сякаш са решили сами да заживеят втори живот, а тя просто им е помогнала с логистиката. Интересува я как човекът поддържа равновесие – вътрешно, външно и понякога съвсем буквално. В работата си наблюдава малките дисбаланси, ежедневните абсурди и тихите моменти на яснота, като ги превръща във визуални форми с чувство за хумор и фина самоирония. Обича обекти, които „вибрират правилно“, природни текстури, които разказват повече, отколкото изглежда, и материали, които имат характер, понякога и собствено мнение.

Слав Недев
Приближаване, 2026
маслени бои, платно, 70 × 130 cm

Приближаване се занимава с процеса на достигане до ново състояние вследствие на среща със и интегриране на непознати/неосъзнати съдържания. Преминаване на по-високо ниво на разбиране за нещата. Напредък и пристигане. Приемане на разширена реалност, провиждане в структурата на битието. Като резултат – напускане на предишна рамка (frame of mind) и навлизане в друга, отворена координатна система. Събитията настъпват рано или късно, дори да се движат „със скоростта на костенурка“, но и костенурката (реалността), подобно на тази в парадокса на Зенон Ахилес и костенурката, винаги е стъпка напред и винаги успява да достигне целта, която на свой ред е само етап от голямото приближаване.

Слав Недев е роден през 1967 година в София, където живее и работи. От 1989 година е художник на свободна практика. В своето многостранно творчество Недев използва различни медии, сред които живопис, дигитално изкуство, арт обект, инсталация и скулптура. Работата му често е вдъхновена от философията, психологията и митологията. Природата и световното културно наследство, както и музиката и литературата са други извори на емоции и рефлексии, които намират израз в неговите произведения. Наред с множество самостоятелни изложби той е автор на скулптурите Розов цвят и Вечнозелената клонка в парк Розариум, Казанлък. Негови творби са притежание на различни частни и публични колекции в страната и чужбина.

Радостин Седевчев 
В любовта не съществуват равнобедрени триъгълници, 2018
оригинален дневник от 1971 г., рисунка: 130 х 100 см, дърво, хартия, молив, цветни моливи, маркер

Орхидея е на деветнадесет, живее в София и е влюбена в Наско, но също така обича и Трайчо и съвсем естествено любовта ѝ към двамата не е разпределена поравно. Проектът изследва този любовен триъгълник и неговата променливост спрямо различни ситуации и настроения, отразени в дневника на момичето, написан през 1971 г. Това е динамична година за Орхидея – през това време тя среща и много други обожатели, завършва училище и започва работа. Въпреки това от 365-те вписвания в дневника само в 14 тя не споменава любовта си към Наско или Трайчо, а в 153 от тях се говори изключително за това увлечение. 

Радостин Седевчев (р. 1988, Перник) е визуален артист, живеещ и работещ в София. Завършва бакалавърска (2012), магистърска (2014) по стенопис, както докторска степен (2018) в Националната художествена академия, София. Специализирал е в Университета „Глиндур“, Рексъм, Великобритания (2011), и във Висшето училище за изящни изкуства в Дрезден (HfBK), Германия (2016–2017). Сред последните му самостоятелни изложби са „Нощта на времето“, Галерия ИСИ – София (2026); „Път през пътеките“, Национална художествена академия, София (2025); „Човек трябва да си представя Сизиф щастлив“, Галерия +359, София (2022); „Този ясно очертан свят умря, без да остави след себе си костница“, Национална галерия, София (2021).

Димитър Солаков
Keep Calm And Carry On, 2024
инсталация; изкуствена кожа от зебра, дрехи, два чифта обувки, 3D принтирани компоненти, микроконтролер, мотор, електронни компоненти, персонализиран софтуер, вариращи размери 

Keep Calm And Carry On (Остани спокоен и продължавай напред) показва две човешки фигури, предполагаемо мъж и жена, под одеяло – видими са само краката им. Чрез комбинация от битови предмети, механика и електроника се създава сцена между интимност и абсурд, комфорт и дискомфорт, ежедневие и изненадваща динамика, заставяйки зрителят да се превърне в неволен воайор; да гледа с неудобство, но и със сладост.

Димитър Солаков (р. 1987) завършва специалност „Фотография“ в Нов български университет, София. Работейки в областта на фотографията, видеото, рисунката, живописта, 3D-принтираните обекти и AR, той изследва преплетените връзки между природата, урбанизацията и човека и между миналото и неговите съвременни интерпретации. В центъра на практиката му стои критика на самопровъзгласената роля на човечеството като пазител на планетата и колко зле изпълнява тази роля, често проектирайки настоящите условия върху бъдещето на човечеството. Творбите му са показвани на международни изложби, сред които 21-вото Биенале в Сидни, „Cosmopolis #2“ в Център Помпиду, Galleria Continua, Kunsthalle Bega и Times Museum, Гуанджоу. 

Дина Стоев
Лувърът е празен, 2021
акрил и масло върху неразпънато платно, 200 x 250 см

Щастието има различни форми и много от тях не са безгрижни. Дори напротив, то често става необходимо заради дълбокото осъзнаване на страданието. Именно щастието може да е решение за борба и за утвърждаване на света. Изживяно като мигновен проблясък или продължително сияние, като изпитана реалност вътре в нас или споделена действителност с другите, то е един от малкото жестове, на които човешкото същество само по себе си е способно. Понякога можеш да си представиш, че караш кънки в празен музей и че успяваш да изпиташ удоволствие насред трудни и самотни обстоятелства. Или дори заради тях. Не е ли това една съпротива? Едно щастие?

Дина Стоев е роден 1994 г. в София, България. Завършва НУИИ „Илия Петров“ (2013), бакалавър (2017) и магистър (2019) по живопис в ателието на проф. Андрей Даниел и ас. Правдолюб Иванов и придобива докторска степен с дисертация на тема „Новата наративна картина: метамодернизъм в живописта“ с научен ръководител проф. Петер Цанев (2024), НХА. Представя самостоятелни изложби „Глава I“ в зала „Райко Алексиев“, София (2023) и „Глава II“ в галерия „Куб“, РЦСИ „Топлоцентрала“, София (2025). Участва в колективни проекти като „Спорът за реалността (Част II)“ в зала „Райко Алексиев“, София (2018); „Open Art Files: Записки и бележки под линия“, галерия „Капана“, Пловдив (2019); „Смущения/Изгубен свят“, зали на СБХ (2024) и „Високи гласове“, галерия „Куб“, РЦСИ „Топлоцентрала“, София (2025); „Неизбежното бъдеще“, зала „Райко Алексиев“ и „През изминалата година“, САМСИ (2026).

Информация: Маргарита Енева, Връзки с обществеността

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.