"Противоречия" на Васил Абаджиев рисува човека като незавършено и постоянно променящо се същество
24.09.2026
ИЗЛОЖБИ
►
Галерия Ракурси представя
Васил Абаджиев
Противоречия
1 – 17 октомври 2026
Откриване: 1 октомври 2026 от 18.00 часа
„Противоречия“ е изложба за човека като незавършено и постоянно променящо се същество.
„Човекът не може да бъде разглеждан като единно, цялостно и неизменно същество, тъй като неговата идентичност се формира в процеса на непрекъснатата промяна и взаимодействие между вътрешно противоречиви емоции и желания. Той е съвкупност от движения между противоположности - между желание и отвращение, близост и дистанция, привличане и отблъскване, страх и смелост, самота и потребност от другия. Вътрешният живот не се случва въпреки тези противоречия, а се случва именно чрез тях.
Портретът е основно поле на моето изследване, защото според мен лицето е граница между видимото и невидимото. В него се срещат онова, което човекът позволява да бъде видяно, и онова, което се опитва да скрие. Човешкото лице може едновременно да изразява желание и страх; нежност и агресия, надежда и отчаяние.
В моето изследване лицето вече не е портрет на конкретен човек, а пространство на вътрешно преживяване. То се разпада между погледа, който сякаш се затваря и устата, която остава отворена в безмълвен вик. Цветът не описва реалността, а следва емоцията: червеното се появява като напрежение и болка, синьото като отдалечаване,
а светлите полета като опит за изчезване на самата идентичност.
Усмивката тук е двусмислена. Тя може да бъде жест на желание за контакт, но може да бъде и маска, зад която е скрита тревога. Именно тези противоречия превръщат лицето в психологически образ, зад който стои драматичен конфликт между желание и отвращение, между състрадание и страх, между любов и омраза, между приемане и отхвърляне.
Не съм търсил физическа прилика, а следите на чувствата, породени от вътрешните противоречия. Портретът в моята изложба не се стреми да “фиксира” самоличността. Аз се опитвам да уловя момента на вътрешното разместване - мига, в който човекът се оказва между две или повече емоционални състояния.
Има човешки състояния, които могат да бъдат едновременно противоположни и взаимно свързани. Всяко от тях променя начина, по който виждаме другия и начина,
по който виждаме себе си и света.
Деконструкцията на портретния образ тук е начин да се разкрие невидимото. Колкото повече лицето губи своята фотографска или реалистична определеност,
толкова по-силно се проявява истинското емоционално преживяване.
Желанието и отвращението са две противоположни, но взаимно свързани движещи сили, които определят човешкото преживяване и поведение.
Желанието ни насочва и привлича към света и към другия, но едновременно с това може да превърне другия в обект на притежание. Отвращението създава обратното движение: необходимостта да се отделим, да поставим граница, да кажем „не“. Тревогата се ражда между тях: в несигурността дали да се приближим или да се отдръпнем, дали да се доверим или да се защитим.
Състраданието ни дава друга възможност. То предполага способност да преминем отвъд собствената си перспектива и да разпознаем чуждата болка като своя.
А любовта поставя най-трудния въпрос: можем ли да бъдем близо до другия, без да го превръщаме в наша собственост?
В Шримад-Бхагаватам любовта е представена като безкористна и непрекъсваща преданост. В Бхагавад-гита тя е свързана със състраданието, отказа от егоистично притежание и способността да виждаме живото същество отвъд собствените си желания. При Шопенхауер състраданието се превръща във възможност за пробив през границата на егоистичното „аз“, като момент, в който границата между „аз“ и „другия“
започва да се размива.
Тези пет перспективи на желание, отвращение, любов, тревога и състрадание не са представени тук като система от готови отговори. Те са част от по-широкия въпрос за възможността човекът да излезе извън себе си, без да престане да бъде себе си.
Именно в това е парадоксът. Ние имаме необходимост от другия, но се страхуваме от зависимостта от него. Искаме свобода, но се страхуваме от самотата. Искаме да бъдем видени, но се страхуваме да се разкрием. Копнеем за любов, но често я превръщаме в желание за притежание.
Изложбата „Противоречия“ не разрешава тези конфликти, а ги оставя отворени. Защото може би човешката идентичност не се намира от едната страна на противоположността, а в самото пространство между нейните два полюса. В това пространство се появява портретът. Не като окончателен образ на човека, а като следа от неговото вътрешно движение. Защото най-дълбокото противоречие може би не е между човека и света, а вътре в самия човек.“
Васил Абаджиев
Васил Абаджиев
Васил Абаджиев е роден през 1966 в Сливен. Завършил е магистърска специалност „Живопис“ в Национална художествена академия. Има самостоятелни изложби в България и множество участия в колективни изложби в България, Германия, Румъния и др. Занимава се със сценография и костюмография в театъра. Реализирал е над 40 сценографски проекта в България, Германия, Русия, Северна Македония и САЩ.
Избрани участия и награди:
2024 – Националния фестивал на малките театрални форми – Враца
- За сценография и костюми за спектакъла „Винсент в Брикстън” , Театър199 „Валентин Стойчев” София
2010 - Награда АСКЕЕР за Сценография за „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг, постановка Лили Абаджиева, Народен театър „Иван Вазов”
2009 - Награда АСКЕЕР за Сценография за „Краят на играта“ от Самюел Бекет, режисьор Лили Абаджиева, Театър 199 „Валентин Стойчев“
2005 - Специализация в Cité des Arts, Париж
Избрани изложби:
2022 - "Автопортрети – Дечко Узунов/ Васил Абаджиев" в галерия "Дечко Узунов", филиал на Софийската градска художествена галерия.
2022 - "Аз съм" – галерия "Ракурси"
2019 - „Отделени“, Софийска градска художествена галерия
2015 - PROJEKTRAUM DONAU
2012 - Играчки, Национална художествена академия, София
2011 - SUB from SUBSTORIES or/или СУБ от СУБСТОРИС: АЙРОН, галерия „Райко Алексиев“,
2009 - Изложба на М-Тел, Варна
Substories, Галерия „Райко Алексиев”, София
2006 - Месец в изкуството, Варна
Живопис, Хасково (самостоятелна изложба)
2004 - „10 x 5 x 3“, Национален изложбен център „Шипка“ 6, София
2003 - Неон, галерия „Белия квадрат“ (самостоятелна изложба)
Фигуралната картина, Национален изложбен център „Шипка“ 6, София
2001 - Живопис, галерия „Крида Арт“, София (самостоятелна изложба)
2000 - Национална младежка изложба, Национален изложбен център „Шипка“ 6, София
1997 - Рисунки, Национален театър „Иван Вазов“, София (самостоятелна изложба)
1996 - Рисунки, галерия „Арт“, София (самостоятелна изложба)
Участие и експозиция на живописни работи и видео инсталации в следните държави:
Еxhibitions & Talks, Брюксел, Белгия, Виена, Санкт Пьолтен, Австрия , Улм, Карлсруе, Щутгарт, Германия, Тимишоара, Румъния, Печ, Унгария, Осиек, Хърватска, Белград, Сърбия.
Информация: Росица Чушева, галерия Ракурси
www.rakursi.com
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Българска култура, комикси, художници, изкуство
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.