Йордан Калайков: Среднощно приключение

КРАТКИ РАЗКАЗИ 

►

Нощта беше ясна и тиха, но изглеждаше тъмна и глуха. Имаше пълнолуние, но кръглият диск на луната светеше сякаш за себе си и долу земята тънеше в мрак. Светът бе задрямал и безразличен за това, което се случваше. Жилищният блок, соц панелка, стърчеше, потънал в сънена тишина. Иначе с извисените 12 етажа изглеждаше като небостъргач сред другите панелки, но това не значеше нищо. Ежедневието си вървеше по старому и всичко щеше да е, както е било винаги, чак  до зазоряване, ако не се беше случило нещо  необяснимо.

Съвсем се събуди и разбра, че не е сън, защото отнякъде нахлу неустоимо ухание на мекици. „Не може да бъде – си каза – посреднощ някой да приготвя закуска“. Но мераклии домакани все се намират – помисли си - втурват се да шетат с всички сили по всяко време на денонощието. Представи си топлите, със златиста, хрупкава корица лакомства и даже поднесената чиния видя. Спомни си какво сънувала гладната кокошка и се засмя на себе си. До разсъмване имаше много време и най-добре беше да опита да подремне. Тъкмо да затвори очи, когато с нова сила нахлу мириса на мекиците. След краткото колебание надделя любопитството. Кой е този или тази, които предпочитат вкусотиите пред съня? Озова се на северната тераса, наведе се през перваза до край и започна да оглежда внимателно прозорците на съседите. Те бяха тъмни надолу и нагоре, наляво и надясно. Изтича бързо до южната тераса и повтори усилията най-после да разбере кои са ранобудниците мекичари. Навсякъде прозорците тъмнееха – никъде нямаше признаци на живот. Загадката оставаше забулена от истинска мистерия. Дали пък някой не се упражнява в кулинария сред пълна тъмнина? А може би го измъчва тежко безсъние и за да мине времето, е решил да свърши нещо полезно – все пак идва време за закуска! Отправи се към леглото. Денят щеше скоро да разбуди обитателите на дванадесететажната панелка и време за излежаване нямаше да има. Отказа се да ляга и посегна да оправя завивката. Озадачен и съвсем объркан, се спря. Мирисът на пресни мекици отново се появи отнякъде и превзе стаята.  Сякаш някой, безшумно като дух, бе влязъл и оставил закуската, а след това изчезнал безследно. Заоглежда се стреснат, но накрая махна с ръка. Тутакси усети как нещо полепна по пръстите му. Боя?

Беше напълно забравил. Погледна боядисаното шкафче до леглото. Спомни си, че върху позасъхналата боя беше сложил хартия. Приближи се и вдъхна дълбоко. Въздухът ухаеше неустоимо на мекици.

Фотокредит: Йордан Калайков, Градски пейзаж

Йордан Калайков в Диаскоп

Авторът за себе си

Проф. Йордан Калайков, ДН – учител, естет, колекционер, интелектуалец, художник, писател, духовен човек със спортен дух.

През 2007 – 2016 г. е бил гост професор по „Артметиджмънт и маркетинг „ във  ВТУ,, ШУ, ЮЗУ – Област на висшето образование 8.3 – Изобразително изкуство в  ОКС „Магистър”.Понастоящем е ангажиран онлайн лектор и консултант.

Специализирани  книги

Артмениджмънт,  „ Авангард Прима”, С. 2010

Галеристика и кураторство, „А. П.”, С. 2012

Художниците и пазарът, „ А. П.”, С. 2013

Мениджмънт на изобразителното изкуство, „ А. П.”, С. 2015

Стъпки по пътя на художника, „А.П.”, С. 2015

Художници и митове, „А.П.”, С. 2018, 2020

Живопис извън каноните, 2025

Като автор

Не се ползва от протекции на институция в сферата на визуалните изкуства. Не е свързан с професионална  организация. Доказано съпоставил се и съизмерил се в изкуството чрез себе си. Инициатор и изпълнител на проектите си. Напълно свободен и независим.

Непредлаган за награди. Отличаван на международни конкурси. Негови работи са притежание на частни колекции в България и чужбина.

Публикацията се осъществява със съдействието на автора.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.