Иван и Сибила Коритареви - Ритмична симетрия в българските комикси

„Животът е изкуство, изкуството - живот”

Този цитат, взет назаем от европейския поп артист Йозиф Бойс, илюстрира прекрасно съвместното съжителство на двама млади и талантливи автори на комикси - Сибила и Иван Коритареви. Сибила е художник и сценарист, управител на българско комикс издателство, анимационно студио и производител на играчки. Иван е автор и художник на книги и комикс романи.

Сентенцията на Бойс намирам за характерна, не само защото Сибила започва на 14 години да работи в отдела за анимация към киноцентъра Бояна. Но най-вече, защото примерът е нещо голямо. Хората по природа са така създадени, че в повечето случаи следват онова, което виждат, отколкото онова, което чуват и знаят.

Говорете им убедително, подканяйте ги и даже принуждавате да направят едно или друго добро – те не искат и да чуят, гледат да се отклонят. Но дадете ли им практически пример – те всички започват да ви подражават.

Пример за съвременно българско комикс изкуство са изразните средства и художествените произведения на артистичното семейство Коритареви.

За първи път за Иван, Сибила и техния придобит опит в комикс изкуството  научих от г-н Александър Въчков, когато разговаряхме за старата и новата „Дъга”.  Настоящата статия няма за цел да представя данни от творческата биография на авторите. Целта е да се покаже новата творческа мисъл и принципи в съвременното българско комикс изкуство.

Творбата „Бяс” е добре позната на всеки заинтересуван от родните комикси. Специфичната особеност на съвременните български комикси се раждат в „Бяс” (и „Вечната муха”по сценарий на Георги Господинов). Те отговарят на най-актуалните изисквания на днешния обществен живот.

Анализирайки заглавието на „Бяс”, асоциативно го свързвам с „Бесове” на Достоевски. Идеята за главните лица на „Бесове” и изходната точка в романа е от евангелския разказ за изцеряването на гадаринския бесноват. Първата част на романа е свирепо изобличение на неправдите. Бесовете на лъжепросвещението, изгонени от народа, се вселяват в „стадо свине” – в интер организации и гинат в ями от кръв и кал. Достоевски във втората част според образеца е трябвало да даде изцерения народ, тъй като без нея първата губи смисъл. Обаче авторът изостава главната идея на романа и вместо символа на „светлината, побеждаваща тъмнината”, се е получило „пълно тържество на тъмнината”.

Не случайно описвам композиционния план на руския писател-пророк. С това искам да покажа правилното логично развитие на „Бяс”в следващата творба на Коритареви – „Проклятието на маите”. Необходимите изразни средства за тези творби формират новото време в българските комикси – ритмично равновесие, а не суха симетрия. Този изобразителен език не е вече езикът на художниците от списание „Дъга”.

Новият маниер поставя в центъра тъмен образ и спрямо него ритмично разполага елементите. Изострено чувство за ритъм като организиращо композиционно начало липсва в структурата на „Дъга” (академичните им кадри са прекалено хералдично завършени). В „Бяс” стихията би трябвало да е движението и заедно с пропорциите на героите да установяват ритмическа съразмерност между разномащабните фигури. И действително, в творбата неустойчивите и напрегнати пози създават впечатление за кратковременни моменти, но пропорциите уравновесяват големините на кадрите и разположението на фигурите вътре в тях, както и ритмичните интервали между елементите. Този ритмичен тип „мрежа” (от междукадровите интервали) е нов за България.

Всяко изкуство като осъзната проява на художественост намира израз в ритъма. В музиката това са съотношенията от дължините на звуците. В изобразителното изкуство – организацията на пространството и подчиняване елементите в едно цяло. Забележително е, че първобитните народи виртуозно използват ударните инструменти или пляскане с ръце. Така е, защото ритъмът е в основата и при танците, и често се подчертава по казания начин.

Първобитните, египетските и някои други древни художници също виртуозно разполагат отделни  фигури и групи. Постигат го, обединявайки разхвърлените из цялото поле изображения, не само чрез сюжетно действие, но и чрез закона на ритмическото равновесие. Разбира се, при тях зримият образ е в плоскостен маниер, възприема се в неговата неразчленена същност (подобно на силует или сянка). При българското артистично семейство Коритареви този маниер е развит до избирането на най-изразителните и лаконични черти.

В статията „60 години комикси”, отпечатана през 1994 г. във в-к „Арт Клуб”, Пловдив е отбелязано: "Забелязва се и друго подобие между комиксите и афишното изкуство от края на миналия век и то е в цветната перспектива: тъмна фигура в предния план, после много светла във втория, а в дълбочината фон, който се изобразява с един силует. Но трябва да се отбележи, че този афишен начин се е трансформирал в изобразяване на герои от царството на животните или сцени от „подземния свят”. И тъй като се е оказал непригодно средство за изобразяване на други светове, през 20-те и 30-те години започва възстановяването на академичната традиция в комиксите”. Но тъй като у нас е характерно изминаването на обратния път – от школата на академичните комикси към афишния маниер, за да се възстановят или възродят родните традиции е необходимо съществуването на трета – така наречената в статията „магическа” школа, която не бе възможна през социализма.  Прийом на тази школа е съчетанието на взаимно несъвместими елементи  (характерният  ритъм и стил се забелязва в някои части на „Маугли” от Пенко Гелев, виж илюстрация N 4).

Постепенно българските комикс майстори достигат пределната лаконична форма на израз. Така с появата на комикса „Бяс” образите в българските комикси придобиха не само многозначителен смисъл ( от категорията на символа), но и съставят необходимата основа за композициите.

Автор: Георги Чепилев

Албум със снимки от "Грозен Е." тук