Изложба "80" – в памет на художника Минчо Панайотов (1944-2025)

ИЗЛОЖБИ 

►

На 4 ноември 2026 от 18.00 в Залите за временни експозиции на ГХГ Пловдив, на ул. Княз Александър I 15,  ще се открие изложба на художници, които са ученици на Минчо Панайотов (1944-2025).

Заглавието е "80": емблематично число, което показва показва годините му; толкова творби ще участват в експозицията.  Събитието е почит към личността, която освен богато творчество и активна дейност в изкуството, беше учител на поколения художници в Пловдив. В месеца на неговата рождена дата и имен ден, в пространството на ГХГ Пловдив, където е работил над двадесет години като уредник, организирахме изложба в негова памет с участието на  добре познатите на публиката активни творци от различни поколения.

Към изложбата е планирано и съпътстващо събитие: на 13 ноември 2026 от 15.00 часа ще се проведе среща-разговор за Минчо Панайотов. Ще бъде издаден каталог. 

Куратори: Панайот и Тодор Панайотови

Плакат и каталог: Панайот Панайотов

Участват: Минчо Панайотов,  Алек Александров, Бояна Попова, Валентин Моллов, Вихра Григорова, Владимир Паскалев, Галина Тодорова, Галя Кънчева, ,Георги Иванов /Жорж Трак/, Дарина Рац, Диана Панайотова, Димитрина Дойчинова, Димитър Апостолов, Димитър Стоилов, Емил Миразчиев, Емил Темелков, Георги Станков, Иван Митев, Иван Неделчев, Иван Тотев, Иван Узунов, Иван Чакъров, Иван Чолаков, Илиана Манукова, Илко Николчев, Ирена Ганчева, Ирина Гърдева, Йордан Нешовски, Красимир Ангелов, Лидия Симеонова, Лилия Илинова, Луиза Станева, Мариана Чолева, Милена Бочукова, Моника Роменска, Надя Генова, Найден Станчев, Наталия Малакова, Наташа Кюпова, Николай Томов, Панайот Панайотов, Светлозар Чавдаров , Тодор Панайотов, Тома Ненов, Шевкет Сюнмез, Янко Ненов 

Изложбата се провежда с финансовата подкрепа на Община Пловдив, програма “Култура”, компонент “Фестивали и значими събития” и е част от Културния календар на града за 2026 г.

Тодор Панайотов споделя: 

Анонсът към заглавието на тази изложба е "художници, които са били ученици на Минчо Панайотов", тъй като това е основното нещо, обединяващо авторите, участници в нея, но аз имам сериозни съмнения, че самият Минчо Панайотов би се съгласил с подобна формулировка. Не за друго, а понеже той осъзнаваше, и винаги го е казвал, че не се възприема като учител, а като художник, който просто споделя своя опит с по-младите си колеги. Защото всички ние, които съдбата е поставила в ролята на учители, сме наясно, че художник не се става, или се раждаш такъв, или не. Така че, още в момента, в който едно дете е прекрачило прага на ателието, то вече носи душата на художник, останалото е техническо усъвършенстване на тоя първоначален импулс. Ако я няма тая първоначална искрица на художника вътре в нас, човек спокойно би могъл да бъде един умел, дори перфектен изпълнител, което обикновено попада под графата “занаят”, и да прави едни технически чудесни неща, които обаче по никакъв начин да не затрогнат душата на зрителя. Доброто владеене на занаята, разбира се, е задължително, за да съумеем да се изразяваме добре, но далеч не е достатъчно. Художникът е емоционално лично ангажиран с творбата, той не е само един грамотен изпълнител. И това беше водещият принцип в работата на баща ми с неговите ученици – той щедро се раздаваше, като винаги казваше, че изкуството не се свежда до правилно изобразяване на действителността, а е преди всичко трансцедентално изживяване, независимо какво и как изобразяваме. Именно затова гледаше на своите ученици по-скоро като на съмишленици, а своята роля виждаше в това да им помогне по-бързо и по-добре да овладеят средствата, нужни за постигането на желания резултат, за да успеят да разгърнат максимално потенциала, заложен изначално у тях от Провидението, без по време на обучителния процес да губят собствената си сетивност и самоличност на автори.

Всеки, който го познаваше, знае, че той беше сложен човек – изпълнен с крайности и страсти, но тъкмо тези крайности и страсти бяха движещата сила зад огромната му енергия за работа и мощното въздействие, което творбите му притежават. Защото при него не съществуваше дори идеята за какъвто и да било компромис с изкуството, и той някак съумяваше на придаде тая принципна безкомпромисност на всички свои ученици и колеги, с които общуваше, независимо кой от тях точно как ще я въплъти в своите работи накрая.

Затова днес ние сме се събрали тук – да изразим не само своите уважение и благодарност за всеотдайната му помощ да стигнем до нивото, на което се намираме в момента, но и своето съпричастие към самото кредо, което Минчо Панайотов изповядваше до сетния си дъх. И вярваме, че винаги ще има следваща генерация, която да поеме от нас щафетата и да продължи да отстоява тази кауза, поне докато човешкият вид осъзнава отговорността си към делото на Твореца и успее да запази в себе си нуждата от истина, красота и любов към всички – знайни и незнайни – проявления на мирозданието. 
 

Информация: Мариана Китипова, Връзки с обществеността, ГХГ - Пловдив

ДПХ, +359 886 972737 , [email protected], https://www.plovdivartistsociety.com/ 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника