по заглавие   по съдържание

Guns N' Roses: "Колелото на любовта"

14.02.2014
Снимка 1

Валентинки от "Диаскоп"

„През последните години у нас, макар в чисто формални признаци на внимание - поднасяне на цветя и дребни подаръци, се чества „Св. Валентин – празник на влюбените”. Този празник има своя история.

Римският император Клавдий II наредил младежите, докато са на военна служба, да не встъпват в брак. Но западният духовник Валентин, по чисто морални съображения, не спазвал тази наредба и венчавал сгодените младежи, за което бил подведен на съд, затворен и осъден на смърт в 469 г. на 14 февруари. Впоследствие папа Геласий го е канонизирал”.

из „Завещания на вековете” от Митрополит Иларион

 

Любовта, казва поетът, е действаща сила на живота. Ето защо „Диаскоп”, по случай 14 февруари - Денят на влюбените, предлага на вниманието на читателите комикс в три кадъра, публикуван преди 1944 г. – „Колелото на любовта”

Ако мъжът олицетворява физическата сила, жената представлява красотата, поезията, мъдростта, чистотата, възвишеността. В човешката природа е вложен стремежът на мъжа и жената да съжителстват, за да си помагат и да отглеждат заедно своите деца. Семейството е миниатюрен образ на гражданското общество и държавата. Каквото е семейството, такова е и обществото. Затова, ако намаляват семействата,  обществото може да изчезне. Както големите реки са образувани от по-малки, а те от ручеи и извори, така и човешкото общество е образувано от народи и държави, а последните - от семейства.

Българска история от три картини ни дава добра поука за семейството като обществена клетка. Три кадровата класическа композиция „Колелото на любовта” ни показва нагледно, че щастието е нещо вътрешно, то зависи от безкрайното разнообразие на нашите думи и действия.

Ако къс желязо се постави в допир с наелектризирано тяло, то временно се наелектризира и желязото. От допир с магнит желязото за известно време проявява магнитни свойства – дотогава, докато не се наруши допира на двете тела.

„Колелото на любовта” е история в картини, която ни разказва за мъж и жена - дълго време ухажващи се, а накрая, вместо очакваното щастие, намират пресита и отчуждение. Серията рисунки е с общо заглавие и лаконичен коментар под изображенията. Текстовете са само повод за реплики. Това са самостоятелни композиции, обединени около една обща тема. Тези три картини съставят епилога на разказа. Творбата започва с въведение и очакване и завършва със заключително изображение, имащо връзка с началото. Важното ядро на историята е централният кадър, в него е взривът. Структурата е съкратена до тричленна повествователна композиция, разгърната в хоризонтална плоскост. Обрамчващите кадри са второстепенни и служат на централната идея като си кореспондират - първият с третия. Те се стремят към централния мотив.

Проблемът за появата и развитието на повествователната тричленна комикс композиция у нас може да се изучи от тази творба както от теоретическа позиция, така и като идеология или проява на определени социални отношения. Важно звено е намирането на техните корени в предишните епохи от художественото развитие.

В древното изкуство хоризонтално триразчленената композиция е свързана с мотива „дърво”. Той е централният символ, обкръжен от предмети или фигури. Трябва да се обърне внимание на факта, че основното значение не е в породата дърво, а в самата същност на растителния образ. Винаги в центъра на този тип тричленни композиции се срещат разни породи растения (от дървета до клонки и цветя) или течащи струи вода, или жена – всички с идеята за плодородието. Символически дървото в изкуството на древното Двуречие е символ на плодородието. Абстрактното му изображение знак е копие с връх. Самата дума „стрела” по онези земи и време има значението и на „живот”.

Оказва се, че идеята в комикса „Колелото на любовта” е свързана с образа на плодородието, с възпроизвеждането на живот. Т.е. виждаме в центъра жена, държаща клонки и цветя, даващи идеята за размножаването.

Първият кадър и заключителният имат еднакъв фон – път. Обаче кадрите, започващи с любовна прегръдка, завършват със свистене на куршуми и пламтящ огън в главите на двойката. Пътят в последния кадър не е вече чистият,  блестящо осветен път - между предишните влюбени се простира пустинята на черен асфалт, подсказващ, че пътищата на свободата са  смърт за душите им. Всеки изстрел ги освобождава от задръжки. Незадоволени, те стрелят, за да се разтоварят. Любовният сюжет прераства в откровено насилие. Насилието може да бъде сексуално, физическо, икономическо, политическо и пр. Мотивите на любов и страдание налагат присъствието си. Нарушена е приемствеността между миналото и настоящето. Това не е само смъртта на едно семейство, това е кошмарът на реалния съвременен живот. Защото за отчайване е, когато свободата е терор. Управляващите трябва да дават гаранция за плодородието и напредъка на страната. Това е другото олицетворение на фигурите. Защото символичното понятие в древността за „дървото на живота” е бил свързан с образа на управляващите и царя. Така имаме три образа: дървото на живота, дървото на познаване доброто и злото и световното (космическо) дърво.

Печална е в този свят съдбата на човека, зает само със себе си и необичащ другите. Жените и децата са първите жертви на разрушаващия егоизъм, след което и държавата бързо започва да се руши. Човек се създава в семейството. В комикса „Колелото на любовта” проникването на огнестрелни оръжия изявяват агресивната същност на насилието стоящо на границата на саморазрушението. Този комикс, макар опростен и съкратен до минимум, е завършено произведение.

Автор: Георги Чепилев