по заглавие   по съдържание

Защо комиксите бяха експонирани в Лувър

18.10.2012
Снимка 1

 

Днес бях свидетел на интересна история. Поразителен разговор в кафене, на учащи от специални художествени училища. Разискваха факт, че трябва сами да преоткриват методи, защото ако ги обучат в училището, ще са конкуренция на преподаващите. Един от тях  позна, че водя блога за комикси -"Диаскоп". От това възникнаха въпроси, тъй като почти всички  - малко или много се вълнуваха от комикси и анимация. Младите хора казаха: Сякаш говорите на марсиански език, но много неща са ни интересни, защо ги споделяте на конкурентите?-разнесе се всеобщ смях.

- Верно ли е, че комиксите не са истинска работа, даже и в чужбина? А Вие казвате това-това и това-това. -тревожно ме разпитваха. На 16-18 годишни ти тепърва да им дириш приложение, да им сменяш и будиш интересите... Това е вече тежко наследство. Да, средни специални училища - какво бъдеще имат в професията? Затова живеем в среда, в която единици обичат професията си. В техничната ера, в този уеднаквен свят - всеки тип индивидуална ориентация по отношение на професията е отровена. Разбира се трябваше да ги мотивирам, но  настоящата статия е преразказ на целта от разговора:

Всяко ново поколение художници, започва с това, че отхвърля овехтелите възгледи, създавайки нови. Застинали форми няма. Но преди да се рушат каноните, желателно е да се изучат, така както граматиката. От история на изкуството се вижда изменение на термините за художник - от майстор, се превръща в артист и даже професор. Същото е и с работилницата, която става ателие- студио - академия. В миналото обществото е разполагало с определени механизми, посредством които е осъществявана връзката между художници и публика. Например възникването на художествен пазар е важно свидетелство за произтичащото предвижване в изкуството. Но той е наложен след разрушение на нормалните връзки между художник и възложител. Този механизъм / художествения пазар/ днес е в криза заради съвременните нови отношения между художник и общество. Навлязъл е в криза и официалният механизъм - музеят, който е продължение на пазара от частния в обществения сектор. През социализма съществуваха изкупни комисии за картини и това бе поводът видни буржоазни художници, да адмирират противоположния лагер. Защото тези творци осъзнаваха приближаването края на изкуството и смъртта на естетиката. Търсеха средства да удължат живота на изкуството. И въпреки всичко, изкуствоведите предричаха 2015 г.- "започване на ново време". Ние сме свидетели, че днес кризата в изкуството засяга типичните художествени произведения - картини, скулптори, сгради и т.н. Защото обществото не иска да признае, че пазарният механизъм не е заместен от никакъв друг механизъм. Днес не се прави нищо което да насърчава, организира и координира художествените дейности. Свидетели сме на изкореняването професията на художника /както не е било през никой друг исторически период/. Държат го като странен човешки екземпляр с оглед "свободното време" което техническият прогрес ще осигури на сериозните и дейните хора. Считат, че художника не знае какво търси на този свят. Но свят който гледа на изкуството като на развлечение, е недостоен и неспособен да притежава изкуство.  А цивилизация без изкуство е цивилизация без история. Затова има криза и в икономическия, и обществения живот, и пр.

Нека пак вземем пример от историята на изкуството: първият симптом за криза в изкуството бе, че картината стана недостатъчна сама по себе си. Този процес започна да се развива постепенно. С него започва история на комиксите. Виждаме Хогарт  и Гоя да да рисуват серия картини. Т.е. в изобразителното изкуство започна  осъзнато изложение на един епизод в редуващи се  6-8 картини. Защото съвременното изкуство има коренно различна позиция и структура. То желае да обедини в една история - причините за факта, самият факт и неговите последици. Следват импресионистите с техните живописни серии. В първи брой на "Диаскоп" има статия "Комикси, комикси", в която е разгледан този процес. Едва кубистите признаха, че картината е в криза. От тях до наши дни, характерното е рушенето на изображението. По същия начин, но в забързано темпо, ще се разпадне и новото технично общество, ако не даде пролука на деветото изкуство. Не зная по какви причини, дали от невежество или от хитрувания, днес предлагат друг "спасителен път" - дава се водещо значение, не на деветото изкуство, а на една илюзия - училище за естетическо възпитание. От това става ясно, че осъзнават последствията от кризата и търсят един организъм който да може да координира. Но съвременния ни живот отхвърля това гледище със снисходителна усмивка. Изкуството като школа за добродетел, за висока нравственост и гражданско достойнство, е остарял метод на просвещението. Днес имаме естетика която е в криза, имаме криза и в теорията на отделните изкуства  - видове и жанрове, имаме разпадане на образа и абстрактно без-образно изкуство. Вижте и обществото което не иска да оползотворява средата, а само безмилостно я експлоатира. Така устроено общество не може да даде живот на каквото и да е училище, още повече да преражда престъпници. Когато споменах 2015г., исках да обърна внимание, че настъпва време за една нова субдисциплина, една обща теория на художествено историческия процес. Такава всеобща история на изкуството, която да е цялостна и закономерна свръхструктура, а не просто сума от разнородни художествени съзнания, противоречащи се през епохите. В статиите от 80-те години на издание "Диаскоп," се направи опит за представяне историята на българските комикси, като общо движение на изкуствата по моста на времето. Такава дисциплина до днес няма. Стигайки до тук, остава ни само  надеждата, да очакваме  новото общество най-после да види симбиозата на деветото изкуство като ново социално условие за създаване на изкуство през техничната ера. Тогава много професии ще изчезнат, но комиксите ще са престижно изкуство.

Разделихме се със снизходителни усмивки към тия учени, дето трябва с фуния да им наливаш в главата, че има ново изкуство с ново мислене. А те мълчат за постиженията си, защото в старото мислене - конкуренцията само от общи фрази бързо разработваше система, приличаща на техните тайни . Но деветото изкуство не се страхува от кражба на иновации - в тази нова област всичко трябва да е прозрачно. Ние комикс-авторите не рушим, а градим. Ние имаме необходимост от безбройна редица знаещи и можещи.