Българска любовна лирика: Николай Райнов (1889 - 1954)

14.02.2014
Снимка 1

Валентинки от "Диаскоп"

Не помня те...

Не помня Те, каква беше, кога Те зърнах пръв път. Дали се смееше? Бляскаше ли в извитъка на шията Ти страшният багрец на страстта? Дали горяха очите Ти в росната мъгла на потайна жалба?

Казват ми, че си блян, оживил женската снага и добил гиздост от съчетание на слънце и пръст.

Не знам.

Ти често съединяваш душата на човека с мътната полудуша на животното и в очите ти блесва ранното искане на момичето, което вижда, че е голо. Сласт ли е Твоето име? Или - Невинност? Не помня Те, каква беше, кога те зърнах пръв път.

Казват ми, че си безумие, оживило женска плът и добило хубост от сливане на безсмъртие с пепел.

Не знам.

Помня ли Те, каква беше, кога Те зърнах пръв път?

 

рисунка: Николай Райнов

 


 

редактор: Христина Мирчева